Батистело Карачоло

Джован Батиста Карачоло (Батистело Карачоло)
Battistello Caracciolo
неаполитански художник
Предполагаем портрет на Батистело Карачоло
Предполагаем портрет на Батистело Карачоло
ПсевдонимБатистело
Роден
1578 г.
Починал
1635 г. (57 г.)
Неапол, Италия
СтилКараваджисти
УчителиФабрицио Сантафеде
ПовлиянКараваджо
Батистело Карачоло в Общомедия

Батистèло Карачòло (на италиански: Battistello Caracciolo; 1578 Неапол – 1635, пак там) е италиански художник, известен последовател на Караваджо в Неапол.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Чезаре Карачоло – ученик на неаполитанския художник Фабрицио Сантафеде и последовател на Караваджо в Неапол.

След убийството на Ранучо Томазони през 1606 г. Караваджо се спира в Неапол, бягайки от правосъдието в Рим. За краткия си престой в града той слага ново начало в неаполитанската живопис, различно от досегашните виждане и стил. Въпреки че Караваджо никога не е отварял собствена художествена школа, сред художниците се срещат много негови последователи, наричани Караваджисти, а Батистело Карачоло е най-известния караваджист в Неапол.

Само няколко години по-млад от Караваджо и ученик на Белизарио Коренцио, Карачоло е един от първите, който рисува, използвайки новия стил, и със сигурност един от най-талантливите от различните художници, които се опитат в изобразителната техника, въведена от великия майстор, белязана от драматичния мрак, в които светлината винаги придобива по-голямо значение от перспективата.

Една от първите творби на художника, която свидетелства за влиянието на Караваджо, е „Освобождаването на Свети Петър“ (1608 – 1610), изпълнена за църквата в Пио Монте дела Мизерикория (същата църква, за която Караваджо рисува „Седемте милосърдни дела“).

Художественият стил на Карачоло се усъвършенства след престоя на художника в Рим през 1614 г. Той той е можел да се приближи до различни течения, след което е разширил своя хоризонт, не толкова в полза на Барока, като постепенно се опитва да избегне влиянието на Караваджо и се приближава към стила „Маниеризъм“. След като става преподавател в Неаполитанската художествена школа, Карачоло рисува олтарни картини и стенописи в неаполитанските църкви.

От 1618 г. започва пребиваването му в Генуа, Флоренция и в Рим, където се интересува от класицизма на Анибале Карачи, опитвайки се да синтезира личния си стил на караваджист с тези нови тенденции.

Връщайки се в Неапол през 1622 г. той прилага този синтез в грандиозните стенописи и в неговия шедьовър „Измиването на краката“, изпълнен за Чертога на Сан Мартино.

Умира в Неапол между 19 и 24 декември 1635 г. на 57-годишна възраст.

Картини

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Michael W. Stoughton, CARACCIOLO, Giovanni Battista, detto il Battistello, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 19, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1976. Посетен на 30 януари 2018.
  • Francesca Cappelletti, Caravaggio e i caravaggeschi, Milano, Firenze, Il Sole 24 ore – E-ducation.it, 2007, pp. 275 – 276 e 319 – 320, ISBN non esistente.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battistello Caracciolo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Италия“         Портал „Италия“