Бафомет (на латински: Baphometh, Baffometi, на окситански:Bafometz) е сумарен образ на астрален идол, божество, което рицарите Тамприлиери са обвинени, че почитат[1]. Последователите му считат, че съдържа в себе си мъдрост и познание на висше ниво в пряка връзка със сътворението на човешкото същество и неговата сложна и многообразна същност.
За първи път името Бафомет се споменава още в 11 век[1] от хроникьор на Първия кръстоносен поход[2], по-късно се появява около 1195 г. в поемата на окситански „Senhors, per los nostres peccatz“ на трубадура Гаводан[3]. Около 1250 г. стихотворение, което оплаква седми кръстоносен поход, също споменава Бафомет. Това е и заглавието на една от четирите оцелели глави, превод на окситански на ранните творби на Раймонд Лулий „Libre de la doctrina pueril“[4].
Около 1307 г. след ареста на рицарите Тамплиери във Франция името Бафомет се споменава в различни документи. След разпитите от инквизицията, в написани признания се установява, че тамплиерите организират тайни ритуали, на които се прекланят пред образа на същество, наречено Бафомет. Описанието на това същество се различава в различните показания, запазени в записките на съдилищата. Едни го оприличават на козел, други на котка, а трети на неопределено същество с три лица. Не са известни всички детайли и подробности относно тълкуването на този мистичен образ. Впоследствие те са обвинени в ерес, идолопоклонничество и магьосничество. Доста от Тамплиерите са освободени и преминават в други Ордени.
През 1861 г. френският окултист Елифас Леви включва в книгата си рисунка на Бафомет[1]. Тя представлява същество с тяло на човек и глава на коза, с факел на главата и звезда на челото, притежаващо едновременно женски гърди и кадуцей вместо мъжки атрибут.
|