Безколекторните постояннотокови електродвигатели (англ. BLDC motors) се определят като безколекторни двигатели на постоянен ток (БДПТ), понеже такъв двигател най-често се захранва от постоянно напрежение. Наричат се постояннотокови, защото регулирането на оборотите на електродвигателя се извършва с помощта на ключови транзистори които включват и изключват намотките в групи като минимума е две групи /фази. Контролерите биват сензорни и безсензорни в зависимост от начина на отчитане на позицията на ротора спрямо статора. В единия случаи се използват датчик на Хол, а в другия намотките на самия двигател се използват, за да се получи тази информация чрез обратна връзка. Това са по-общите принципи на безколекторните двигатели, въпреки че има известно припокриване.
Първите сведения за комерсиална употреба на безколекторни двигатели са от 1886 година, но реално този тип задвижване започва масово да се прилага след 1962 г.[1][2]
В англоезичната литература са известни като PMSM (Permanent Magnet Synchronous Motor).
Повечето съвременни СДПМ се конструират на базата на неодимови магнити направени от сплав на неодим, желязо и бор (Nd2Fe14B). Също така се използват постоянни магнити от типа Alni, Alnico и Ticonal. Благодарение на високите си експлоатационни качества, СДПМ са най-перспективните двигатели за малки и средни мощности.
СДПМ двигателите са проектирани да съчетават най-добрите качества на AC двигателите и двигателите за постоянен ток.
Предимства:
За този тип двигатели са характерни и някои недостатъци, като основният е високата цена. Въпреки това, когато говорим за цената, трябва да се вземе под внимание и фактът, че тези двигатели обикновено се използват в скъпоструващи системи с високи изисквания по отношение на точност и надеждност.
Недостатъци:
Вентилните реактивни електродвигатели имат проста конструкция, нямат постоянни магнити и намотки в ротора и не изискват използването на редки материали. Простата конструкция на ВРД му осигурява някои нови предимства в сравнение с другите видове електромотори. Електрическите намотки на ВРД са независими една от друга, и дори в случай на напълно окъсила намотка двигателя продължава да функционира. Цената на ВРД е най-ниската от всички известни модели на електрически машини. Скъпа част в системата е само електронния инвертор, който е задължителен за всички съвременни задвижвания с променлива скорост.
БДПТ изпълняват много функции, които в миналото са извършвани от колекторните DC електромотори, но цената и сложността им не позволяват замяната във всички области.
Безколекторни електродвигатели с голяма мощност се прилагат в електромобилите и хибридните автомобили. Тези мотори са по същество AC синхронни двигатели с постоянни магнити в ротора. Разработват се и безколекторни електромотори, монтирани директно в колелата на автомобилите, които намаляват фрикционната загуба на енергия и спестяват място.[3] Електрическите велосипеди използват безчеткови мотори, вградени в центъра на задното колело, със статор, фиксиран към оста, и магнити, прикрепени към ротора.[4]
БДПТ електродвигателите доминират в компютърните твърди дискове и CD / DVD плейърите. Малките вентилатори в електронното оборудване се захранват вече само от безколекторни електродвигатели. Причината да се премине към този вид задвижване е драстичното намаляване на мощността, необходима за работа в сравнение с класическите AC мотори,[5] и защото вграденият микропроцесор осигурява програмиране за по-добър контрол на въздушния поток. Това позволява плавно регулиране и обратна връзка с хардуера.
Безколекторните електродвигатели са идеално пригодени за индустриални приложения поради тяхната висока енергийна плътност, добра скорост, въртящ момент, висока ефективност, широк спектър на скоростта и лесна поддръжка. Най-честата употреба на безколекторни постояннотокови двигатели са линейните двигатели, серводвигатели, задвижвания за промишлени роботи, задвижвания за металорежещи машини с ЦПУ и други.[6]