Беларуската готика (на беларуски: беларуская готыка) е архитектурният стил на църковните сгради, построени през 15 и 16 век в части на Беларус, Литва и източна Полша. Терминът се счита за продукт на беларуския национализъм и по тази причина се използва само от беларуски историци.
Въпреки че тези сгради имат характеристики, характерни за готическата архитектура, като възвишени кули, летящи копчета, заострени арки и сводести тавани, те също съдържат елементи, които обикновено не се считат за готически по централни и западноевропейски стандарти.
С кръщението на великия княз Владимир Велики и „християнизацията“ на Киевска Рус архитектурата на региона бива силно повлияна от византийската архитектура.
През 13-ти и първите десетилетия на 14 век княжествата в днешен Беларус в крайна сметка са подчинени на Великото литовско херцогство. През XIV век херцогството става доминираща власт, а Литовските владетели започват да строят тухлени замъци и да създават църкви, също построени в готически стил. Контакти с тевтонския орден и Европа позволяват да се наемат опитни архитекти.
След Кревската уния през 1386 г., страните Полша и Литва се обединяват с лична уния, което предизвиква християнизация на Литва и увеличаване на комуникацията в Западна и Южна Европа.
През този период готическият стил достига до славянските райони, въпреки че в Централна и Южна Европа той вече е изместен от ренесансовата архитектура.
През 1346 г. е построена православната катедрала на Богородица във Вилнюс[1] преди литовската държава да стане католическа.
Беларуската готика съчетава византийска, готическа и ренесансова архитектура. Въпреки че някои сгради имат северно-немски тухлен готически дизайн, други са измазани. Арките на прозореца са главно заострени. Повечето църкви имат оребрени сводове, но има и прости масивни стволове като тези в романската и византийската архитектура. Повечето са укрепени, с неф и малка кула на всеки ъгъл; други имат обикновена, висока западна камбанария.[5]