Белгородска област

Белгородска област
	Белгородска област
Субект на Руската федерация
	Белгородска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Белгород
Площ	27 134 km²
Население	1 514 527 души (2023); 55,8 души/km²
Адм. център	Белгород
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Евгений Савченко
Часова зона	UTC +3
МПС код	31
Официален сайт	belregion.ru
	Белгородска област в Общомедия

Белгородска област (на руски: Белгоро́дская о́бласть) е субект на Руската федерация, част от Централния федерален окръг и Централночерноземния икономически район^[1]. Площ 27 134 km² (67-о място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 552 865 души (30-о място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население). Административен център град Белгород. Разстояние от Москва до Белгород 695 km.

Историческа справка

Белгородската област е един от най-младите региони на Руската Федерация. В сегашните си административно-териториални граници е образувана на 6 януари 1954 година от части на Курска и Воронежка област. Заедно с това Белгородския край е древен, имащ богато историческо минало. За това свидетелства факта, че областния център Белгород, преди няколко години отбеляза своето хилядолетие. От XVII век основната част от областта е в границите на Слободска Украйна.

Географска характеристика

Белгородска област е разположена в югозападната част на Европейска Русия. На север граничи с Курска област, на изток – с Воронежка област, на юг и югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 27 134 km² (67-о място в Руската Федерация, 0,16% от нейната територия).^[2]

Областта заема югозападните склонове на Средноруското възвишение, в зоната на лесостепите, а южните части – в зоната на степите. Релефът ѝ представлява хълмиста равнина (максимална височина 276 m в северната част на областта), силно набраздена от оврази и долинни понижения, в резултат на което вододелните участъци са приели вид на тесни възвишения.^[2]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на железни руди, боксити и строителни материали.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -8,1 °C на запад до -8,7 °C на изток, средна юлска, съответно, 19,6 °C и 21 °C. Годишната сума на валежите е над 500 mm на северозапад до 450 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) 185 – 190 денонощия.^[2]

Речната мрежа на областта се състои от около 500 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 5 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: реките Дон (80% от територията) и Днепър (20%). Към водосборния басейн на Дон принадлежат реките Северски Донец (с левия си приток Оскол), Тихая Сосна и Потудан, а към водосборния басейн на Днепър – горните течения на реките Ворскла, Псьол и Сейм. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (55 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в началото на декември, а се размразяват в края на март. На територията на областта има над 1400 естествени и изкуствени езера с обща площ около 165 km². Естествените езера са предимно крайречни, като най-големите от тях не надвишават 0,25 km². Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и много по-големи по площ. Най-големите са Белгородското водохранилище на река Северски Донец и Староосколското водохранилище на река Оскол.^[3]

В областта преобладават черноземните почви: оподзолени и излужени – на северозапад, ливадни черноземи – в централните части, обикновени черноземи – на югоизток, сиви горски почви – в горските масиви и алувиално-ливадни почви – по долините на реките. Голяма част от територията на областта е разположена в лесостепната зона, а малка част (на югоизток) – в степната зона. Горите (основно дъбови) заемат около 9% от територията на областта, а по склоновете на някои от долините има естествени борови гори. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на овразите и по заливните тераси на реките. Животинския свят е беден и е представен от лос, елен, дива свиня, вълк, лисица, борсук, множество видове зайци и различни видове птици.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на областта наброява 1 552 685 души (30-о място в Руската Федерация, 1,06% от нейното население), с гъстота 55,8/km² и урбанизация 65,21%.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Белгородска област се дели на 3 областни градски окръга, 19 муниципални района, 11 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Алексеевка, Белгород, Валуйки, Губкин, Стари Оскол и Шебекино) и 5 града с районно подчинение и 18 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Белгородска област към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Белгород (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Белгород	153	391 135	гр. Белгород	391 135
Губкин	1527	118 612	гр. Губкин	86 899	138
Стари Оскол	259	259 986	гр. Стари Оскол	223 360	186
Муниципални райони
1. Алексеевски	1765	61 824	гр. Алексеевка	38 447	306
2. Белгородски	1475	116 546	пос. Майски	8748	12	Октябърски, Разумное, Северни
3. Борисовски	650	25 831	сгт Борисовка	13 727	47
4. Валуйски	1710	67 089	гр. Валуйки	34 679	225	Уразово
5. Вейделеевски	1356	19 454	сгт Вейделеевка	6431	250
6. Волоконовски	1288	30 640	сгт Волоконовка	10 760	273	Пятницкое
7. Грайворонски	854	29 701	гр. Грайворон	6404	78
8. Ивнянски	871	22 029	сгт Ивня	7403	134
9. Корочански	1417	39 499	гр. Короча	5888	57
10. Красненски	852	12 008	с. Красное	2158	178
11. Красногвардейски	1763	37 060	гр. Бирюч	7205	292
12. Краснояружки	479	14 792	сгт Красная Яруга	8168	84
13. Новоосколски	1401	41 687	гр. Нови Оскол	18 856	254
14. Прохоровски	1379	27 314	сгт Прохоровка	9081	56
15. Ракитянски	901	34 956	сгт Ракитное	10 504	80	Пролетарски
16. Ровенски	1369	23 883	сгт Ровенки	10 824	291
17. Чернянски	1192	31 383	сгт Чернянка	14 909	229
18. Шебекински	1866	90 035	гр. Шебекино	42 465	39	Маслова Пристан
19. Яковлевски	1089	57 401	гр. Строител	24 526	27	Томаровка, Яковлево

Стопанство

Добре развито е машиностроенето, черната металургия, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост. В селското стопанство областта е специализирана в животновъдството (за месо и мляко), птицевъдство, пчеларство, растениевъдство.

Отглеждат се зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, елда), фуражни, технически култури; картофи и зеленчуци. В областта се отглеждат много слънчоглед, зеленчуци, а също и кориандър.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1762^[4]	1586,2^[5]	1498,2	1416,2^[5]	1287,5^[6]	1248,5	1449,3^[6]

Външни препратки

Източници

↑ Шарце М. Г., Калуцкова Н. Н., Папков А. И., Рукавишников Д. В., Гладкевич Г. И., Прокинова А. Н., Ананьева Е. В. Белгородска област (Белгородская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението – Голям Иргиз [„Банкетная кампания“ 1904 – Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Белгородска област
↑ ((ru)) «Вода России» – Белгородска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
↑ ^а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
↑ ^а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Белгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-3-1] Шарце М. Г., Калуцкова Н. Н., Папков А. И., Рукавишников Д. В., Гладкевич Г. И., Прокинова А. Н., Ананьева Е. В. Белгородска област (Белгородская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението – Голям Иргиз [„Банкетная кампания“ 1904 – Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Белгородска област

[water-3] ((ru)) «Вода России» – Белгородска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] а ^б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] а ^б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]