Беловрата мухоловка

Беловрата мухоловка

♂ Беловрата мухоловка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Червена книга на България

Критично застрашен[2]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Врабчоподобни (Passeriformes) семейство: Мухоловкови (Muscicapidae) род: Жалобни мухоловки (Ficedula) вид: Беловрата мухоловка (F. albicollis)

Научно наименование

Ficedula albicollis (Temminck, 1815)

Разпространение

Беловрата мухоловка в Общомедия

[ редактиране ]

Беловратата мухоловка^[3] (Ficedula albicollis ) е птица от семейство Мухоловкови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Беловратата мухоловка достига дължина 12 сантиметра. Мъжките на главата са оцветени с черен цвят, със сив кръст, имат бяло петно на главата и бяло петънце на ръба на крилата, а вратът и коремът са бели на цвят. Женските са сиво-кафяви.

Разпространение

Вид с европейски тип на разпространение. Гнезди от Източна Франция до Урал и от Крайния север до Средиземно море (изолирана популация в Северна Италия), като разпространението в южната периферия на ареала е точково.

Разпространение и численост в България. Гнездещо – прелетен и преминаващ вид. Преди 1985 г. има съобщения за гнездене предимно в изкуствени гнездилки в района на гр. Белоградчик. През последните 10–15 години не е срещан там като гнездещ. При собствени наблюдения са регистрирани само 2 гнездови находища в 2 от големите градски паркове на гр. София (Южен и Западен парк – по 1 гнездеща двойка съответно през 1987 и 1988 г.). Има информация за още 4 изолирани гнездови находища. Пеещ мъжки е установен в края на май 2001 г. на 500–600 m на юг от устието на р. Велека. По време на сезонните миграции се среща в различни части на страната със значителна численост. По-често се наблюдава по време на пролетните миграции. България попада в южната периферия на гнездовия ареал на вида в Югоизточна Европа и най-вероятно поради това числеността му през различните години варира. Гнездовата му численост едва ли надвишава 20–30 гнездови двойки. Тенденцията на числеността на вида е към намаляване.

Източници

1. Ficedula albicollis (Temminck, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Беловрата мухоловка. Посетен на 18 февруари 2012
3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.