Белорък гибон

	Белорък гибон
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Гибони (Hylobatidae)
род:	Гибони (Hylobates)
вид:	Белорък гибон (H. lar)
	Научно наименование
	Hylobates lar (Linnaeus, 1771)
	Разпространение
	Белорък гибон в Общомедия
	[ редактиране ]

Белоръкият гибон (наричан още лар) (Hylobates lar) е азиатски примат от семейство Гибони. Той е един от най-известните представители на семейството и чест представител на зоологическите колекции.

Разпространение

Ареалът на разпространение на белоръкия гибон се простира от югозападните ъгли на Китай в провинция Юннан на юг през Мианмар и Лаос към Тайланд и достига почти до самия край на полуостров Малака. Ареалът му обхваща и северозападния ъгъл на полуостров Суматра. Местообитанията му са тропическите гори, които поради изсичането им са причина днешните популации да бъдат силно фрагментирани. Вероятно днес видът не се среща вече в Китай, където в миналото е населявал юннанският подвид на белоръкия гибон.^[1]^[2] Макар че род Гибони е силно алопатричен и видовете са изолирани от големи реки, но в Малака и Суматра видът споделя местообитанията си със сиаманга.

Подвидове

Белоръкият гибон е представен от пет подвида:^[3]

Hylobates lar lar – Малайзийски белорък гибон
Hylobates lar carpenteri – Белорък гибон на Карпентър
Hylobates lar entelloides – Централен белорък гибон
Hylobates lar vestitus – Суматрански белорък гибон
Hylobates lar yunnanensis – Юннански белорък гибон

Описание

Цветът на козината при представителите на вида варира от черен и тъмнокафяв до светлокафяв и пясъчен. Ръцете и краката в областта на дланите и ходилата са бели. Бяла е и козината, която огражда черното лице. И мъжките и женските представители могат са бъдат оцветени и в двата основни варианта. Козината е гъста и отлично защитава организма от студ и от влага през дъждовния сезон. Размерът на тялото е почти еднакъв и при двата пола. Тялото е леко и стройно, ръцете са дълги и силни, липсва опашка. Краката са по-къси от ръцете. Показателят измерващ това съотношение между крайниците при тях е най-голям сред всички примати.^[4] Лицето е голо, липсват косми. На цвят е черно. Очите са разположени близо едно до друго и осигуряват добро бинокулярно зрение.

Хранене

Белоръкият гибон е предимно плодояден вид. Плодовете съставляват около половината от неговото меню. Листата са втората по количество част от менюто и представляват около 29%, насекомите са около 13% и цветове около 9%.^[4]. Зъбната формула е ${\tfrac {2.1.2.3}{2.1.2.3}}$ . Това е и основната зъбна формула при маймуните от Стария свят и човекоподобните маймуни. Зъбната аркада има U-образна форма, а долната челюст е тънка и лека. Резците са широки и плоски, а кътниците са ниски, заоблени, с дебел емайл. Най-забележимата характеристика на зъбите при представителите на вида са високите кучешки зъби, които са характерни и за двата пола.

Поведение

Белоръките гибони са дневни дървесни животни, обитаващи тропическите гори. Те рядко слизат на земята и поради това по-често за придвижването си използват добре развитите си ръце. С тяхна помощ те се захващат по клоните и благодарение на инерцията на тялото се прехвърлят към други. В случаите, когато се наложи да ходят по земята се движат с вдигнати ръце за да постигат баланс на тялото при ходене. Образуват група от моногамна двойка с няколко малки от няколко поколения. Когато малкото достигне полова зрялост напуска групата в търсене на брачен партньор. Семейните групи обитават определена територия, които я защитават от други с помощта на звукови сигнали. Всяка сутрин семейството се събира на границата на своята територия и започва да реве. Всяка двойка издава определени звуци, които се разпознават от своите съседи.

Размножаване

Репродуктивните характеристики на вида са твърде сходни с тези на останалите гибони. Бременността продължава седем месеца. Раждат по едно малко, което в продължение на около две години суче. На осем години достига полова зрялост и напуска семейната група. Продължителността на живота при белоръките гибони е около 25 години.

Природозащитен статус

Белоръкият гибон е застрашен от изчезване в природата вид. Юннанският подвид вероятно вече е изчезнал от горите на Китай. Представителите на вида са жертва на лов за месо, често родителите са убивани, а малките са залавяни и продавани като домашни любимци. В ареала му на разпространение дърводобива и унищожаването на горите са причина за фрагментиране на популациите.

Източници

↑ Weisshandgibbons in China ausgestorben // University of Zurich, 15 май 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 19 май 2008.
↑ Grueter et al. (2009). Are Hylobates lar Extirpated from China? International Journal of Primatology, 30:553–567 (online pdf^{[неработеща препратка]})
↑ Groves, C. (2005). Wilson, D. E., & Reeder, D. M, eds. ed. Mammal Species of the World (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press. pp. 179-180. OCLC 62265494. ISBN 0-8018-8221-4.
↑ ^а ^б Rowe, Noel. Pictorial Guide to the Living Primates. East Hampton, N.Y.: Pogonias Press, 1996.

[1] Weisshandgibbons in China ausgestorben // University of Zurich, 15 май 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 19 май 2008.

[Grueter2009-2] Grueter et al. (2009). Are Hylobates lar Extirpated from China? International Journal of Primatology, 30:553–567 (online pdf^{[неработеща препратка]})

[MSW3-3] Groves, C. (2005). Wilson, D. E., & Reeder, D. M, eds. ed. Mammal Species of the World (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press. pp. 179-180. OCLC 62265494. ISBN 0-8018-8221-4.

[Rowe,_Noel_1996-4] а ^б Rowe, Noel. Pictorial Guide to the Living Primates. East Hampton, N.Y.: Pogonias Press, 1996.

[1]

[2]

[3]

[4]