Бенджамин Бритън Benjamin Britten | |
английски композитор | |
1968 г. | |
Роден |
22 ноември 1913 г.
Лоустофт, Великобритания |
---|---|
Починал | 4 декември 1976 г.
Олдбъро, Великобритания |
Погребан | Олдбъро, Великобритания |
Награди | Награда Сонинг (1968) Награда „Вихури Сибелиус“ (1965)[1] |
Музикална кариера | |
Стил | опера, симфония, класическа музика |
Инструменти | пиано |
Активност | от 1937 г. |
Лейбъл | „Дека Рекърдс“ |
Участник в | „Сръбска академия на науките и изкуствата“, Academy of Arts of the GDR, Royal Swedish Academy of Music, „Американска академия за изкуство и наука“, Bavarian Academy of Fine Arts |
Подпис | |
Уебсайт | www.brittenpears.org |
Бенджамин Бритън в Общомедия |
Едуард Бенджамин Бритън (на английски: Edward Benjamin Britten) е английски композитор, диригент, виолист и пианист.
Сред най-известните му произведения са „Военен реквием“ (1961), „Вариации върху тема от Пърсел“, оперите „Питър Граймз“ (1945), „Похищението на Лукреция“ (1946), „Алберт Херинг“ (1947), „Били Бъд“ (1951), „Глориана“ (1953), „Завъртането на винта“ (1954), „Смърт във Венеция“ (1973).
През 1965 година получава Награда „Вихури Сибелиус“.[2] Получава почетната титла барон Бритън през 1976 г.[3]
Бенджамин Бритън е роден на 22 ноември 1913 г. в Лоуестофт, Англия. От малък свири на пиано и прави първите си опити да композира като ученик. Негови учители са изтъкнати композитори като Франк Бридж, Джон Айрланд и Артър Бенджамин. Учи в Кралската музикална академия.[4]
В края на 1937 г. Бритън се запознава с тенора Питър Пиърс, докато двамата помагат при разчистването на селската къща на общ приятел, загинал в самолетна катастрофа.[5] Пиърс бързо става музикално вдъхновение и близък приятел на Бритън, който композира първото си произведение за него в рамките на няколко седмици от запознанството им – композиция за тенор и струнни по поемата на Емили Бронте „Хиляди блестьщи огньове“ (A thousand gleaming fires).[6]
По време на Втората световна война живее и работи в Съединените щати, където пише някои мащабни произведения. Придобива световна слава след изпълнението на „Вариации върху тема от Пърсел“ през 1945 г. В същата година пише и първата си опера „Питър Граймз“, която бързо придобива международна популярност.[4] До края на живота си пише още десетина опери, един балет („Принцът на пагодите“), оркестрови произведения и множество творби за соло тенор и оркестър, създадени специално за Питър Пиърс. Преработва и някои чужди опери.[4]
За произведението си „Военен реквием“ от 1961 г. получава награда „Грами“ през 1963 г.[7]
|