Берил
| Берил | |
 Берил (разновидност аквамарин) | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | силикатен минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
| Класификация на Щрунц | 09.CJ.05 |
| Класификация на Дана | 61.1.1.1 |
| Характеристики | |
| Кристална система | хексагонална |
| Лом | мидест или неправилен |
| Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Берил в Общомедия | |
Берилът е силикатен минерал на берилия и алуминия с хексагонална кристална решетка.[1][2] Някои от разновидностите на берила (например смарагда и аквамарина) са скъпоценни камъни.
Химичният му състав е: 14,1% ВеО, 19% Al2О3, 66,9% SiO2. Често има примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[3] [4]
_Collection_of_Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_%22St._Kliment_Ohridski%22_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_%26_Mineral_Resources.jpg)
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[3][5]
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]Берилът се среща в много разновидности с различни цветове в зависимост от примесите съдържащи се в него. Много от тях са скъпоценни камъни.
| Нешлифован | Шлифован | Разновидност | Цвят | Примеси обуславящи цвета |
|---|---|---|---|---|
|
|
аквамарин | син, синьозелен | желязо |
.jpg)
|
|
морганит | розов | манган |
|
|
хелиодор | златисто-жълт | желязо |
_15.jpg)
|
|
смарагд (=изумруд) |
прозрачен, зелен | хром, понякога ванадий |
|
|
червен берил (=биксбит) |
червен, розов | манган |
|
|
гошенит | безцветен |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110-112.
- ↑ берил // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ а б Информация за Берил (Beryl) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): „Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 143-144. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 217-223.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 426 – 427.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110 - 112.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 16-20.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- берил // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Берил (Beryl) // webmineral. Посетен на 13 май 2024. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||