Берил Бейнбридж

Берил Бейнбридж
Beryl Bainbridge
Родена21 ноември 1932 г.
Починала2 юли 2010 г. (77 г.)
Лондон, Англия
Професияписател, актьор, колумнист
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1967 – 2010
Жанрсъвременен роман, трилър, исторически роман, документалистика
СъпругОстин Дейвис (1954 – 1959), Алън Шарп (1965 – ?)
ДецаАарон (1957), Джоана (1958), Рут Дейвис (1967)
Уебсайт
Берил Бейнбридж в Общомедия

Дейм Берил Бейнбридж, DBE (на английски: Beryl Bainbridge) е британска актриса, сценаристка и писателка, авторка на произведения за семействата от работническата класа, трилъри, компактни исторически романи и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Берил Бейнбридж е дама-командор на Британската империя от 2000 г. заради приноса ѝ към литературата.[6][8]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Берил Маргарет Бейнбридж е родена на 21 ноември 1932 г. в Ливърпул, Англия, в семейството на Ричард Бейнбридж, продавач, и Уинифред Бейнс.[2] Израства в близост до Формби. От малка обича да пише и от 10-годишна си води личен дневник. На 11 години взема уроци по латински и дикция, и участва в детско радио-шоу. Заедно с брат ѝ Ян са изпратени в частното училище Merchant Taylors в Кросби, но оттам е изключена през 1948 г.[3][4]

Постъпва в училище за сценични изкуства „Коун-Рипман“ в Тринг, Хартфордшър. Там показва добри резултати по история, английски език и рисуване (рисува през целия си живот). През лятото напуска училището. Влюбва се в бившия германски военнопленник Хари Франц и през следващите 6 години се опитват той да получи разрешение за връщане в Англия. Такова не му е дадено и връзката им приключва през 1953 г.[7]

През 1954 г. се омъжва за театралния художник Остин Дейвис. Имат син – Аарон и дъщеря Джоана. Развеждат се през 1959 г., а Бейнбридж остава самотна майка с две деца – Аарон и Джоана. През 1958 г. тя прави опит за самоубийство с поставяне на главата си в газовата фурна.[7]

По-късно се влюбва в Алън Шарп, шотландски писател и сценарист, с когото през 1967 г. имат дъщеря – актрисата Рут „Руди“ Дейвис.[3][7]

В ранните си години Берил Бейнбридж работи като театрална актриса, а после и във второстепенни филмови роли.[6] За да запълни времето си, започва да пише, използвайки спомени от детството си. То не е особено добро, поради напрегнатите отношения в семейството ѝ и класовите му различия, и затова ранните ѝ творби имат мрачен и клаустрофобичен характер. Първият ѝ завършен роман е „Хариет каза“ (Harriet Said), но той не е приет от издателствата, които характеризират главните герои като „отблъскващи“. Публикуван е едва през 1973 г.[1][4][6]

Първият издаден роман на Бейнбридж е „Уикенд с Клод“ (A Weekend with Claude) през 1967 г. Заедно със следващия от 1968 г., те получават добри отзиви от критиката, но не са особено търсени. Едва след публикуване на книгите ѝ в САЩ в началото на 70-те години получава значително обществено признание и стартира успешната си писателска кариера. През 1977 г. романът ѝ „Време на нараняване“ (Injury Time) е удостоен с британската награда Whitbread.[1][6]

През 1976 г. пише сценарий по романа си „Сладкият Уилям“ (Sweet William), а филмът излиза през 1979 г. с участието на Сам Уотърсън. През 1988 г. е екранизиран романът ѝ „Шивачката“ с участието на Джоан Плоурайт и Били Уайтлоу. Романът ѝ „Страшно голямо приключение“ (An Awfully Big Adventure) от 1989 г. е адаптиран в едноименния филм през 1995 г. с участието на Алън Рикман и Хю Грант.[3][6]

През 90-те години Бейнбридж се обръща към историческите романи, които я правят особено популярна. Романът ѝ „Всеки мъж за себе си“ (Every Man for Himself) е удостоен с наградите Whitbread и Guardian Fiction.[4] Освен художествени романи тя пише разкази и документални книги.[1][2]

Освен с писане на литературни произведения Берил Бейнбридж участва в обществения живот и като колумнист за Spectator и Standard Evening. Тя е известна личност в литературния свят на Англия. Дребничка, пряма, иконоборец, шегаджийка и страстен пушач, често е описвана от медиите като „ексцентрична“.[3][6][7]

Литературната общност оценява подобаващо приноса на писателката към културата. Пет пъти е номинирана за наградата „Букър“ и през 2011 г. е удостоена посмъртно с нея за цялостно творчество. През 2000 г. е удостоена със званието Дейм Командор на Ордена на Британската империя. През 2008 г. вестник „Таймс“ я определя като един от „50-те големи британски писатели след 1945 г.“[1][2]

Берил Бейнбридж умира от рак на 2 юли 2010 г. в Лондон.[2][4] През 2005 г. много от нейните писма и дневници са предадени на Британската библиотека.[4]

Гробът на писателката

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • A Weekend with Claude (1967)[1][2][6]
  • Another Part of the Wood (1968)[4]
  • Harriet Said (1973)
  • The Dressmaker (1974) – издадена и като The Secret Glass
    Шивачката, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • The Bottle Factory Outing (1974)
  • Sweet William (1975)
  • A Quiet Life (1976)
    Спокоен живот, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • Injury Time (1977) – награда Whitbread за най-добър роман
  • Young Adolf (1979)
  • Winter Garden (1980)
  • Watson's Apology (1984)
  • Filthy lucre: or The tragedy of Ernest Ledwhistle and Richard Soleway (1986)
  • Forever England: North and South (1987)
  • An Awfully Big Adventure (1989)
  • The Dolphin Connection (1991)
  • The Birthday Boys (1991)
  • Every Man for Himself (1996) – награда Whitbread и Guardian Fiction за най-добър роман
  • Master Georgie (1998)
  • According to Queeney (1999)
  • The Girl in the Polka Dot Dress (2011)

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Scott's Last Expedition: The Journals (1980)[1]
  • English Journey: Or the Road to Milton Keynes (1984)
  • Something Happened Yesterday (1993)
  • Scott's Last Journey (1999)
  • Front Row: My Life in the Theatre (2005)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Като автор

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1976 Play for Today – ТВ сериал[6]
  • 1977 The Velvet Glove – ТВ сериал
  • 1977 ITV Sunday Night Drama – ТВ сериал
  • 1980 Sweet William – филм по романа, сценарий
  • 1981 BBC2 Playhouse – ТВ сериал
  • 1986 Unnatural Causes – ТВ сериал
  • 1988 The Dressmaker – филм по романа
  • 1995 An Awfully Big Adventure – филм по романа

Като актриса

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1953 Rookery Nook – ТВ филм
  • 1960 Biggles – ТВ сериал
  • 1961 Coronation Street – ТВ сериал
  • 1970 – 1971 Doomwatch – ТВ сериал
  • 1972 Adult Fun

Книги за Берил Бейнбридж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Understanding Beryl Bainbridge (2008) – от Брет Йозеф Грубишич[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д ((en)) За Берил Бейнбридж в Independent
  4. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в Infoplease
  5. ↑ ((en)) Биография в HGARC Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта на Британския съвет
  7. ↑ а б в г д ((en)) Интервю в „Гардиън“
  8. ↑ Queen's birthday honours list // в-к „Гардиан“. Посетен на 21 март 2015. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни