Бернардо Паскини

Бернардо Паскини
Bernardo Pasquini
италиански композитор
Роден
Починал
22 ноември 1710 г. (72 г.)
ПогребанРим, Италия
Музикална кариера
Стилопера
Инструментитръбен орган, орган, Музикален инструмент, клавесин
Участник вArcadian Academy
Бернардо Паскини в Общомедия

Бернардо Паскини (на италиански: Bernardo Pasquini)[1] е италиански композитор на опери, оратории, кантати и клавирна музика. Известен виртуозен клавирист, той е един от най-важните италиански композитори за клавесин между Джироламо Фрескобалди и Доменико Скарлати, като прави и значителен принос в операта и ораторията.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Паскини притежава този негов портрет от Андреа Поцо.

Паскини е роден в Маса във Валдиниеволе (днес Маса и Коциле в провинция Пистоя, Тоскана). Той е ученик на Мариото Бочантини в Уцано (Пистоя). Когато е на 13 години, той се премества във Ферара с чичо си Джовани Паскини, където на 16-годишна възраст става органист на Accademia della Morte и служи от 1653-55 г., престижна длъжност, която по-късно ще послужи като стартова площадка за неговите наследници.[2]

Той бързо е привлечен в Рим и през 1657 г. е назначен за органист на Санта Мария във Валичела (Chiesa nuova). През февруари 1664 г. той е назначен за органист на базиликите Санта Мария Маджоре и Санта Мария ин Арачели. Накрая, след десет години в Рим, през ноември 1667 г. той влиза в дълъг период на служба на семейство Боргезе, ползвайки се от покровителството на принц Джовани Батиста Боргезе, а от май 1693 г. и на неговия син и наследник, принц Маркантонио Боргезе.[3]

Като композитор и клавирист Паскини сътрудничи на музикални изпълнения за множество известни покровители в Рим, като кардиналите Флавио Киджи, Бенедето Памфили и Пиетро Отобони.[4]

Кристина, кралицата на Швеция, изиграва важна роля в кариерата му и именно в нейна чест оперите му L'Alcasta (либрето от Джовани Филипо Аполони) и Il Lisimaco (либрето от Джакомо Синибалди) са изпълнени съответно през 1673 и 1681 г.[5] Първата му опера за кралица Кристина се фокусира върху темата за справедливото женско отмъщение и включва невероятно богато украсено посвещение, което сравнява кралицата с Александър Велики.[6]

От 1671 до 1692 г. Паскини пише „не по-малко от 16 опери, 15 оратории и около 70 кантати“.[7] Той композира множество опери, всички поставени за първи път в Рим между 1672 и 1692 г., и впоследствие изпълнявани повторно в цялост или като откъси в различни италиански театри (Флоренция, Пиза, Неапол, Ферара, Перуджа, Генуа, Римини и др.).

Паскини е известен учител по клавесин. Сред неговите ученици са Томазо Бернардо Гафи и неговият племенник Феличе Бернардо Рикордати. Много важни музиканти от края на 1600-те и началото на 1700-те са получавали уроци от него, включително Георг Муфат, който хвали Паскини за това, че го е научил на „италианския начин на свирене на орган и клавесин“.[7] Паскини преподава на много други забележителни музиканти от епохата, включително Йохан Филип Кригер, Джузепе Фабрини, Флориано Арести, Йохан Георг Кристиан Щьорл и Франц Якоб Хорнек, а вероятно също Фердинанд Тобиас Рихтер и Карло Доменико Драги.[8]

Паскини умира в Рим на 21 ноември 1710 г. и е погребан в енорийската си църква Сан Лоренцо в Лучина. Гробният паметник, който все още съществува в църквата, е издигнат от неговия племенник Рикордати и ученика му Гафи.

Неговата клавишна музика е почти изцяло запазена в четири ръкописни тома, съставени в периода от около 1691 до 1708 г. от композитора и негови сътрудници. Понастоящем томовете се съхраняват в Берлинската държавна библиотека (Landsberg 215) и Британската библиотека, Лондон (Доп. 31501/I–II–III).

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Опери
  • La Sincerità con la Sincerità ovvero il Tirinto (1672)
  • L'amor per vendetta ovvero l'Alcasta (1673)
  • La donna ancora è fedele (1676)
  • Учител по Тресполо (1677)
  • La forza d'amore (преди 1679)
  • Dov'è amore è pietà ( Ipermestra ) (1679)
  • L'Idalma, ovvero chi la dura la vince (1680)
  • Il Sidonio ovvero il raro esempio di costanza e fede (1680)
  • Il Lisimaco (1681)
  • Тесалоника (1683)
  • Ариана (1685)
  • Il silentio d'Arpocrate (1686)
  • Santa Dimna figlia del re d'Irlanda (1687; само действие 2; действие 1 Алесандро Мелани ; действие 3 Алесандро Скарлати )
  • I giochi troiani (1688)
  • La caduta del regno delle Amazzoni (1690)
  • Алесио (1690)
  • Il Colombo overo l'India scoperta (1690)
  • Евдосия (1692)
Оратории
  • Caino e Abele (1671)
  • Agar (1675)
  • Assuero (1675)
  • Sant'Alessio (1675)
  • Santa Agnese (1678)
  • Divae Clarae triumphus (1682)
  • L'idolatria di Salomone (1686)
  • I fatti di Mosè nel deserto (1687)
  • Il martirio dei santi Vito, Modesto e Crescenzia (1687)
  • La sete di Cristo (1689)
  • La caduta di Salomone (1693)
  • Davide trionfante contro Goliath (1694)
  • S. Maria di Soria (1694)
  • S. Filippo Neri (кантата)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Morelli, Arnaldo. Pasquini, Bernardo // Dizionario Biografico degli Italiani. Т. 81. 2014.
  2. ↑ Ferrara remembers the masters of the Academy of Death // estense.com.
  3. ↑ Morelli 2016, с. 86 – 89.
  4. ↑ Dominguez, José María. Corelli, Politics and Music during the Visit of Philip V to Naples in 1702 // Eighteenth Century Music 10 (1). 2013. DOI:10.1017/S1478570612000371. с. 93–108.
  5. ↑ C. Sartori, I libretti italiani a stampa dalle origini al 1800, Cuneo, 1990–1994, #1439, 14299
  6. ↑ de Lucca, Valeria. L'Alcasta and the Emergence of Collective Patronage in Mid-Seventeenth-Century Rome // The Journal of Musicology 28 (2). с. 195–230.[неработеща препратка]
  7. ↑ а б Morelli, Arnaldo. Bernardo Pasquini's Cantatas // Journal of the Royal Musical Association 141 (1). 2016. DOI:10.1080/02690403.2016.1151246. с. 233–243.
  8. ↑ Morelli 2016, с. 97 – 98, 333.
Цитирана литература
  • Morelli, Arnaldo. La virtù in corte. Bernardo Pasquini (1637–1710). Lucca, Libreria Musicale Italiana, 2016. ISBN 978-8870968873. (на италиански)

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]
  • Morelli, Arnaldo. Pasquini, Bernardo // Die Musik in Geschichte und Gegenwart – Personenteil. 2nd. Т. 13. Kassel, 2007. с. 168–171.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernardo Pasquini в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни