Берсин | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 131 души[1] (15 март 2024 г.) 12,2 души/km² |
Землище | 10.74 km² |
Надм. височина | 529 m |
Пощ. код | 2587 |
Тел. код | 07910 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 03962 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
Берсин | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 | ||
население | 554 | 864 | 788 | 850 | 850 - | 815 | 658 | 551 | 452 | 312 | 151 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 178 | 100,00 |
Българи | 173 | 97,19 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 4 | 2,24 |
Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.
През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.
|