Бива 琵琶湖 | |
— езеро — | |
Сателитна снимка на езерото. | |
Местоположение | Шига, Япония |
---|---|
Притоци | 118 реки |
Отток | Йодо |
Дължина | 63,49 km |
Ширина | 22,8 km |
Площ | 670,3 km2 |
Дълбочина | 104 m |
Воден обем | 27,5 km3 |
Надм. височина | 85,6 m |
Водосб. басейн | 3174 km2 |
Острови | 3 |
Населени места | Хиконе, Оцу, Нагахама, Такашима |
Бива в Общомедия |
Бива (на японски: 琵琶湖) е най-голямото езеро в Япония. Разположено е изцяло на територията на префектура Шига на остров Хоншу, североизточно от бившата японска столица Киото.[1]
Езерото е древно, на възраст над 4 милиона години.[2] Изчислено е, че то 13-ото най-старо езеро в света.[3] Поради близостта му до старата столица на страната, езерото е споменавано често в японската литература, особено в поезията и разказите за битки.
Наименованието Бивако се появява през периода Едо. Съществуват различни теории относно произхода на това име, но е широко прието, че езерото е наречено така, защото прилича на традиционния японски музикален инструмент бива.[4]
Площта на езерото е около 670 km2.[5] Малки реки от околните планини се вливат в Бива, чийто основен отток, река Сета, която по-късно прераства в Уджи и Йодо, се влива в Осакския залив на Вътрешно Японско море.
Езерото служи като водохранилище за градовете Киото и Оцу и е ценен ресурс за околната текстилна промишленост. То предоставя питейна вода за около 15 милиона души в региона Кансай. В него се развъжда пъстърва.
В края на 19 век е построен канал, който по-късно е разширен през периода Тайшо, играе значителна роля във възраждането на промишлеността на Киото след резкия упадък, последвал преместването на столицата в Токио. По бреговете на езерото се намират множество популярни плажове, особено в северозападната му част. Водната ботаническа градина и музеят на езерото в Кусацу също са обекти на интерес.
Произходът на езерото е тектонски, като това е едно от най-старите езера на Земята, датирайки отпреди поне 4 милиона години.[2] Тази голяма възраст е позволила да се развие разнообразна екосистема в езерото. Учените са документирали над 1000 вида и подвида в него, от които 60 са ендемични.[2] Освен това то е важно място за водните птици, като около 5000 птици го посещават всяка година.
46 местни вида риба обитават водите на езерото, като от тях 11 вида и 5 подвида са ендемити.[2] Езерото е дом и на голям брой мекотели.[6]
През последно време биоразнообразието на езерото страда от нашествието на външни риби. През 1981 г. е въведен закон, който има за цел предотвратяване на еутрофикацията на езерните води. Той регулира нивата на азот и фосфор, които се вливат във водата. През 1993 г. е обявен за Рамсарско място.