Биолуминесценцията при гниене е биолуминесценция, създадена от някои видове гъби, присъстващи в гниещата дървесина. Синкаво-зеленото сияние се приписва на луцифераза – клас ензими оксигенази, които излъчват светлина, докато реагират с луциферин. Феноменът е известен от древни времена, като източникът му е определен през 1823 г.
Названието на английски „лисичи огън“ вероятно произлиза от старофренската дума faux, което означава „фалшив“, а не от името на животното (fox).[1] Асоциацията на лисиците с такива огньове обаче е широко разпространена и се среща също и в японския фолклор.
Названието „огън на шимпанзе“ е популярно в Африка, където така се наричат гъби, наподобяващи с разклоненията си пръстите на шимпанзе.
Синкаво-зеленото сияние се приписва на луциферин, който излъчва светлина след окисление, катализирано от ензима луцифераза. Някои смятат, че светлината привлича насекомите да разпространяват спори или действа като предупреждение за гладните животни като ярките цветове, показвани от някои отровни или неприятни животински видове.[2] Въпреки че обикновено е много слаб, в някои случаи феноменът е достатъчно ярък, за да се чете на него.[3]
Типични пример за биолуминесценция, описваща феномена „приказен пламък“: