Биохимическо разлагане

Жълта плесен, растяща на контейнер с хартия

Биохимическото разлагане е химическото разграждане на материали извършвано от бактерии, гъбички, или чрез други биологични средства. Терминът често е използван във връзка с екологията, управлението на отпадъците и биомедицината и в днешно време често се асоциира с екологичносъобразни продукти, които могат да се разграждат до естествени елементи. Органичните материали могат да бъдат разложени аеробно, с кислород, или анаеробно, без кислород. Био-повърхностно активни вещества, извънклетъчни вещества отделяни от микроорганизми, засилват биоразлагането.

Биохимическоразложима материя е обикновено органична материя, която служи като хранително средство за микроорганизми. Микроорганизмите са толкова много и разнообразни, че огромен обсег от съединения са биоразложими, включително въглеводороди.

Компостирането е биохимическо разлагане при което органични материали се рециклират и се превръщат в почвени добавки, включително тор.

Фактори, влияещи върху скоростта на разлагането

На практика почти всички химически съединения и материали са биоразградими, но важна е сравнителната скорост на тези процеси – минути, дни, години, векове. Няколко фактора определят скоростта на разграждане на органичните компоненти.^[1] По-важните фактори включват присъствието на светлина, вода и кислород, както и температурата, защото химични реакции протичат по-бързо при по-високи температури. Скоростта на разлагане на много органични съединения е ограничена от тяхната бионаличност - съединенията може да трябва да бъдат в разтворено състояние преди организмите да могат да ги разградят.^[2]

Биоразградимост на различни материали

Биоразградимостта може да бъде измервана по няколко начина. За аеробните бактерии могат да бъдат провеждани респирометрични тестове. Мостра от твърд отпадък се поставя в контейнер с микроорганизми и почва. В период от няколко дни, микроорганизми смилат мострата малко по малко и образуват въглероден диоксид (CO₂). Наличното количество CO₂ се използва като индикатор за разлагане.^[3] Биоразложимостта може също така да бъде измервана по количеството метан, която някои микроорганизми произвеждат.

Приблизително време за биоразтваряне на материи в морска среда^[4]

Продукт	Време за разлагане
Салфетка	2 – 4 седмици
Вестник	6 седмици
Сърцевина на ябълка	2 месеца
Картонена кутия	2 месеца
Покрита с восък картонена кутия за мляко	3 месеца
Памучна ръкавица	1 – 5 месеца
Вълнена ръкавица	1 година
Шперплат	1 – 3 години
Боядисани дървени пръчки	13 години
Найлонов плик	10 – 20 години
Ламаринена консервна кутия	50 години
Пелена за еднократна употреба	50 – 100 години
Пластмасова бутилка	100 години
Алуминиева кутия	200 години
Стъклена бутилка	Неопределено

Вижте също

• Замърсяване

Бележки

1. Sims, G. K. and A.M. Cupples. 1999. Factors controlling degradation of pesticides in soil. Pesticide Science 55:598 – 601.
2. Sims, G.K. The effects of sorption on the bioavailability of pesticides. London, Springer Verlag, 1991. с. 119 – 137.
3. „Measuring Biodegradability“ Архив на оригинала от 2015-10-04 в Wayback Machine., The University of Waikato, 19 юни 2008
4. Marine Debris Biodegradation Time Line Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine.. Center for microbial oceanography: research and education (C-MORE), цитира Mote Marine Laboratory, 1993.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Biodegradation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​