Битински синчец
| Битински синчец | ||||||||||||||||
 Битински синчец край Ропотамо | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Boiss., 1846 | ||||||||||||||||
| Битински синчец в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Битински синчец (Scilla bithynica) е вид растение от род Scilla. Родът понастоящем е класифициран в семейство Asparagaceae, след като до 2009 година е причисляван към семейство Liliaceae.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Битинският синчец е многогодишно тревисто растение.
Размножава се със семена и с луковици. Луковиците му имат яйцевидна форма и диаметър до 3 cm, обвити са с люспи с червеникавокафяв цвят. От всяка излизат до 1-2 цветоносни стъбла и 4-5 листа, достигащи на височина до 30 cm. Съцветието има овална форма и съдържа от 3 до 25 цвята, с по 6 околоцветни листчета, които достигат дължина до 9 mm и са бледосини на цвят[1].
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен на Балканския полуостров (в България) и в Мала Азия. Предпочита влажни лонгозни гори, но също и във влажни дерета с богати алувиални почви. В България обитава Черноморското крайбрежие (на север до устието на Батова река, на юг до река Резовска), с по-многочислени и плътни популации около реките Камчия и Ропотамо и край Приморско.[1] Среща се в: природен парк „Странджа“, поддържан резерват „Долна Топчия“, Поддържан резерват „Балабана“, резерват „Силкосия“, защитена местност Козя река и други.
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Видът е застрашен и е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие и е вписан в Червената книга на България. Част от находищата на битински синчец са включени в защитени територии и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.[1]
Освен специфичната екологична среда, в която синцечът вирее, съществуват редица отрицателно действащи за разпространението му фактори като унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата в района на известните находища, както и събирането на екземпляри от вида като декоративни растения.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Червена книга на Република България. Битински синчец. Посетен на 6 юли 2016
- ↑ Chase, M.W., Reveal, J.L., Fay, M.F. A subfamilial classification for the expanded asparagalean families Amaryllidaceae, Asparagaceae and Xanthorrhoeaceae. Botanical Journal of the Linnean Society. Т. 161. 2009. DOI:10.1111/j.1095-8339.2009.00999.x. с. 132–136.
|
