Битуминозните (нефтени) шисти с богати на въглеводороди дребнозърнести седиментни скали. Те съдържат кероген, твърда смес от органични съединения, от които може да се добиват течни въглеводороди, наричани шистов нефт. Шистовият нефт е заместител на конвенционалния нефт, но добивът му е по-скъп и е свързан с по-големи рискове за околната среда.[1][2] Залежи на битуминозни шисти има в много части на света, като общият им обем се оценява на 2,8-3,3 трилиона барела използваем нефт.[2][3][4][5]
Добивът на шистов нефт се осъществява, като шистите се нагряват до определена температура и от получените пари се отделя нефта. Битуминозните шисти могат да се изгарят и без обработка като нискокачествено гориво за пещите на топлоелектрически и отоплителни централи, както и да се използват като суровина в химическата промишленост и производството на строителни материали.[2][6]
Добивът на битуминозни шисти е зависим от цените на суровия петрол, като в периоди на висока цена на петрола интересът към тях нараства.[7][8] Той е добре развит в Естония и Китай, а редовен добив се осъществява и в Бразилия, Германия, Русия.[2]
↑Youngquist, Walter. Shale Oil — The Elusive Energy (PDF) // Hubbert Center Newsletter (4). Colorado School of Mines, 1998. Архивиран от оригинала на 2008-04-09. Посетен на 17 април 2008. (на английски)
↑Energy Security of Estonia (PDF) // Estonian Foreign Policy Institute, September 2006. Архивиран от оригинала на 2012-01-08. Посетен на 20 октомври 2007. (на английски)