Близгау (на немски: Bliesgau, Bliesahgouwe, Blesitchowa; на латински: pagus Blesinsis, pagus Blesiacus, pagus Bliesichgoue) е регион в Германия, провинция Саарланд и средновековно франкско Каролингско гауграфство на Франкската империя на река Близ, десен приток на Саар. Днес Близгау е биосферен резерват в Саарланд.
През 1046 г. Хабкирхен е главният център на Близгау.[1][2]
- Еренфрид I († сл. 904), граф в Близгау (877), граф в Шармуа (895) (Ецони), женен за Аделгунда († сл. 902) от род Велфи, дъщеря на маркграф Конрад II Млади от Бургундия
- Одакер (* пр. 820; † сл. 901/902), 893 граф в Близгау, 901 – 902 граф в Ардененгау
- Хартунг, 960 граф в Близгау
- Фолмар I фон Мец, 982 граф в Близгау
- неговият син Фолмар II, († 1026 или по-късно), основател на Ст. Реми в Люневил, граф в Близгау
- неговият правнук Готфрид III, граф в Близгау 1075/98
- неговите наследници се наричат „графове фон Близкастел“
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der Deutschen Länder: die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. In: Beck Historische Bibliothek. C.H.Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1 Online.
- Roland W. L. Puhl: Die Gaue und Grafschaften des frühen Mittelalters im Saar-Mosel-Raum, Diss., Saarbrücken 1999, S. 120 – 122. ISBN 3-930843-48-X