Божурище

Божурище
Читалище „Христо Ботев“
Божурище 42.762715, 23.198846 Божурище
Общи данни
Население	5905 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище	---[2] km²
Надм. височина	573 m
Пощ. код	2227
Тел. код	07112
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	05027
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Божурище Георги Димов (Движение „Гергьовден“; 2015)
Адрес на общината
бул. „Европа“ 85 п.к. 2227 www.bozhurishte.bg
Божурище в Общомедия

Летище Божурище, юни 1917 г.

Изложбена зала на „Машиноекспорт“

Църква „Св. Троица“

Божурище е град в Западна България, административен център на община Божурище, Софийска област. Населението му е около 5900 души (2022).

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен на 573 метра надморска височина в западната част на Софийското поле, на 13 километра северозападно от центъра на София и на 16 километра югоизточно от Сливница.^[3] Възникнал в края на XIX век като военен обект, той и днес няма собствено землище – основната му част се намира в землището на село Гурмазово, а квартал „Максим Горки“ – в землището на Пролеша.

История

Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място. Конско военноремонтно депо е формирано на 1 януари 1897 г. в с. Гурмазово, Софийско, съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1 януари 1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито „конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне „Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10 март 1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13 ноември 1950 г. – военнопощенски номер 35360–А. Съществува под името Конно-спортна база „Ген. Крум Лекарски“.

Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони.

Община Божурище е основана през 1934 г. като „селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:

• 1949 – 31 януари 1959 г. – „Селски народен съвет“.
• 1 февруари 1959 – 31 март 1979 г. – „Общински народен съвет“.
• 1 април 1979 – 15 август 1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.

При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.

През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово – с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша – с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево – с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман – с пълномощничество и Хераково.

Сега общината е съставена от следните кметства, като някои села са подчинени на най-близкото такова: Гурмазово, Пожарево, Златуша (включващо селата Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица), Пролеша, Хераково (влючващо махалите Кантон, Каракачани, Бобен и Белица) и Храбърско.

Структурата на Съвета от 1949 е: Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопасността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел. От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.

Административен център на община, гр. Божурище е от 1949 г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11 август 1997 г.^[4]

В града има едно училище – Средно училище „Летец Христо Топракчиев“.^[5]

Население

Божурище има население от 5938 души към 15 юни 2022. Градът е сред малкото населени места в България, които са увеличили населението си спрямо 80-те години на миналия век.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[6][7]

Година на преброяване Численост 1934 786 1946 1903 1956 1345 1965 2647 1975 4406 1985 5358 1992 4724 2001 5182 2011 5619 2021 5953

Летище Божурище

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов.^[8] Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 – 1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.

След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.

През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.

Икономика

Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.

Стратегическото местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ѝ релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ѝ традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.

Предприятия

Полицейски участък Божурище с графити от Димитър Казаков

• „Газстроймонтаж“ АД
• „Спетема“ – фабрика за кафе
• „Станков“ – мебелна фирма
• „САКС 2000“ – мебелна фирма
• завод „ТЕРЕМ – Ген. Вл. Заимов“ ООД
• Логистичен парк Божурище
• „Минстрой-металик“ АД
• „Минстрой-инфра комерс“ АД
• „Изток-запад“ – издателство
• „Пасат-МН“ ООД (б. „Виста БМ“) – фабрика за химични продукти
• „Автомотор копорация Ситроен“
• Мелница с производителност 24 тона/час
• Търговско-сервизен център на „Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
• „Софиягаз“ ЕАД – от групата на „Овергаз“ инк.
• „Овергаз Сервиз“ АД – от групата на „Овергаз Инк.“
• „Полисхарт“ – преработка на вторична хартия
• „Милмекс“ – фабрика за бонбони
• „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма
• „Бер-Хелла“ Термоконтрол ЕООД – производство на електроника за панели на автомобилни климатици
• „Оскар-ЕЛ“ ЕООД – електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
• „Неофарм“ АД – производство на хранителни добавки и витамини
• „Ангро“ ООД – производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.

Транспорт

Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград – Истанбул.

Въпреки че не е част от Столична община, градът се обслужва от редовна автобусна линия на Центъра за градска мобилност – автобус 54.

В началото на града се намира и гара Божурище, през която минават влаковете за град Банкя.

За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 m газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща Интернет достъп на крайни абонати.

Известни личности

Графити от Димитър Казаков върху блока срещу Читалище „Хр. Ботев“

Починали в Божурище

• Димитър Казаков (1933 – 1992) – художник
• Стефан Калъпчиев (1921 – 1964) – партизанин и офицер

Други

• Ерол Ибрахимов (1969) – музикант, израства в града
• Красимира Стоянова (1962) – оперна певица, живее в града

Други

На Божурище е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Източници

1. www.grao.bg
2. Божурище е разположено в землището на село Гурмазово.
3. http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.900113&lon=22.903404&z=11&m=w&gz=0;230434799;426969457;2795934;0;1494312;658219;0;1518398
4. Божурище – справка от Национален регистър на населените места на НСИ
5. Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена // reg.mon.bg. Посетен на 5 април 2021.^{[неработеща препратка]}
6. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
7. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
8. monitor.bg, 14 април 2009, Летище Божурище помни славно минало, архив на оригинала от 4 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131004235952/http://www.monitor.bg/article?id=195313, посетен на 11 януари 2013 

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Божурище.

• Официален сайт на община Божурище
• Сайт за града
• Карта на града Архив на оригинала от 2009-12-26 в Wayback Machine.