Боила е титла, носена от част от прабългарското болярско съсловие. Предполага се, че има старотюркски произход.[1]
В зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация болярите в Първата българска държава се делели на:
Боилите се делели на вътрешни („велики“) и външни („малки“). Вътрешните оглавявали т. нар. комитати.
Ако боилът изпълнявал държавна функция това било указвано чрез добавяне на съответната титла към името му, например ичиргу боила Мостич.