Бойги | ||||||||||||||||||||||||||||
Мангрова бойга (B. dendrophila) | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Fitzinger, 1826 | ||||||||||||||||||||||||||||
Бойги в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Бойгите (Boiga) са род змии от семейство Смокообразни (Colubridae). Това е голям род с включени 34 вида[1] слабо отровни змии. Най-добре изучени са следните видове: петниста бойга (B. multomaculata), мангрова бойга (B. dendrophila), черноглава бойга (B. nigriceps), цейлонска бойга (B. ceylonensis), кучеглава змия (B. cynodon), индийска бойга (B. trigonata), изумрудена змия (B. cyanea).
Според вида, възрастните екземпляри достигат 0,5 до 3 метра (максимум до 3,5 m). Тялото е елегантно, с триъгълно сечение. Характерни за бойгите са големите очи с вертикални зеници. На цвят варират от жълти и кафяви до черни, могат да са пъстри, на петна, на ивици (мангровата бойга). Слабо отровни змии. На голяма част от тях отровата не е добре изучена. Знае се, че за човека и по-едрите бозайници са сравнително безопасни. Отровните зъби са малки, задни, с външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.
Срещат се в Африка, Южна и Югозападна Азия, Северна и Източна Австралия, Филипините, Индонезия, Нова Гвинея, много острови в Тихия и Индийски океан.
Бойгите са едни от най-приспособимите змии. Обитават разнообразни хабитати – пустини, полупустини, джунгли, мангрови и дъждовни екваториални гори.
Повечето са дървесни змии, но някои видове водят полуводен начин на живот. Активни са главно нощем. Хранят се с дребни бозайници, птици и техните яйца, гущери, жаби, риба, други змии. Бойгите са агресивни.
Интересен факт е, че вида Boiga irregularis е унищожил местната фауна на остров Гуам.[2] Случайно дошли с кораби от Австралия или Индонезия екземпляри са се размножили до такава степен, че за десетина години са унищожили гущерите и 99% от птиците на острова.
|