Борино
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.
| Борино | |
 | |
  Борино  Борино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2328 души[1] (15 март 2024 г.) 31,2 души/km² |
| Землище | 74,567 km² |
| Надм. височина | 1146 m |
| Пощ. код | 4824 |
| Тел. код | 03042 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 05462 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Борино Мустафа Караахмед (ДПС; 2015) |
| Уебсайт | borino.org |
| Борино в Общомедия | |
Борино е село в Южна България. То е административен център на община Борино, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Борино се намира в планински район. До него се намират селата Чала, Гьоврен и градовете Доспат и Девин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Карабулак. През 1872 година в селото има 100 къщи. През 1920 година в селото живеят 859 души, през 1946 – 1457 души, а през 1965 – 2685 души.[2]
Етнос и религии
[редактиране | редактиране на кода]Основната част от населението се състои от българи мохамедани и християни. Основната религия е ислям.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Село Борино е разположено в югозападните Родопи, в местност богата на природни забележителности. Някои от тях са дело на човешка ръка като Кемеров мост (Кемера), а други са природни феномени – Дяволският мост. Недалеч са Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Буйновското ждрело.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година през първата събота и неделя от месец август се организира футболно първенство, в което участват отбори от съседни общини. Присъстват специални гости от страната.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Мустафа Сали Карадайъ – е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и негов председател в периода 2016 – 2023 г.
- Венцислав Димитров р.1954 г. – преподавател по физика[3]
- Цветка Димитрова Такова – авторка на първата книга за историята на село Борино. „Село Борино в миналото и настоящето на Родопите“, издателство „Демакс“ 2010 г. и второ издание – продължение, със същото заглавие, издателство „ВУСИ“, гр. Пловдив, 2019 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Венцислав Димитров, архив на оригинала от 5 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141205150159/http://www2.isikun.edu.tr/Akademik/PHYS/akademikkadro/vdimitrov/, посетен на 28 ноември 2014
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||