Брадичката е предната издадена част на долната челюст, под долната устна. Напълно развитият човешки череп има брадичка с размер между 0,7 и 1,1 сантиметра.
Наличието на добре развита брадичка се счита за една от морфологичните характеристики на Homo sapiens, която го отличава от останалите човешки предци (като например неандерталците).[1][2] Ранните човешки предци имат различна симфизна морфология, но никой от тях няма добре развита брадичка. Защо съвременните хора имат тази определена черта и защо тя не присъства у никой оцелял примат остават отворени въпроси и до днес. Произходът на брадичката традиционно се свързва със скъсяването на предната и задната ширина на зъбната дъга. Все пак, общото ѝ механично или функционално предимство по време на хранене, произход на развитието и връзката с човешката реч, физиология и обществено влияние са обект на чести дебати.
Някои учени спекулират, че нуждата от устояване на напрежението при дъвчене може да е задействало удебеляване на костта в областта на долната челюст, което в крайна сметка е довело до образуването на брадичката.[3][4] Въпреки това, остава въпросът дали брадичката е адаптивна или неадаптивна структура.
Двойната брадичка представлява слой подкожна мазнина около врата, който е провиснал и образува бръчка, създавайки впечатление за втора брадичка. Мастната възглавничка може да се премахне хирургически.[5]