Британското психоаналитично общество е основано от английския психиатър Ърнест Джоунс като Лондонско психоаналитично общество на 30 октомври 1913 г.
Чрез своите свързани корпуси, Института за психоанализа и Лондонска клиника за психоанализа, то е свързано с преподаване, развитието и практиката на психоанализата. Централата му се намира в Байрон хаус в Западен Лондон. То е съставна организация на Международната психоаналитична асоциация и член на институцията Британски психоаналитичен съвет.
Между октомври 1942 и февруари 1944 г. в обществото се разгарят така наречените спорни дискусии, в които се обсъжда коя от теориите трябва да приеме обществото. В резултат на тези дискусии се оформят три групи – Поддръжници на Мелани Клайн (Сюзън Съдърланд, Джоан Ривиер, Паула Хайман и Роджър Мъни-Кърл), поддръжници на Ана Фройд (Кейт Фрийдлендър, Илзе Хелман, Барбара Лантош и Вили Хофер) и така наречената средна група (Ела Шарп, Джеймс Стрейчи, Силвия Пейн, Доналд Уиникът, Уилям Гилеспи, Марджъри Брирли, Клифърд Скот). В крайна сметка проблемите не се разрешават, а се достига до уговорка, че никоя от групите няма да се опитва да налага своите идеи.
Списъкът на президенти е актуален към 2018 г.[1]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата British Psychoanalytical Society в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |