Буквуване

Буквуване (или чуждицата спелуване, от англ. spell, spelling) е система за произнасяне на отделни букви чрез цели думи, започващи с дадената буква при гласово общуване по комуникационен канал с ниско качество – изкривяване на сигнала, фонов шум и др.

Набора от думи, наричан фонетична азбука, се различава в различните езици и различните системи за буквуване. Обикновено думите са еднотипни, но почти винаги са съществителни: нарицателни, лични имена, географски обекти.

В България са разпространени две системи – с лични имена, и с имена на български градове. Много често се използва някаква смес от двете, в която точното съотношение зависи от използващия я.

Българска система с градове

[редактиране | редактиране на кода]
  • А – Айтос
  • Б – Бургас
  • В – Варна
  • Г – Габрово
  • Д – Димитровград/Добрич
  • Е – Елена
  • Ж – Жеравна
  • З – Златица
  • И – Ивайловград
  • Й -
  • К – Карлово/Карнобат
  • Л – Ловеч
  • М – Монтана (Михайловград)
  • Н – Несебър
  • О – Оряхово
  • П – Пловдив
  • Р – Русе
  • С – София
  • Т – Троян
  • У – Угърчин
  • Ф -
  • Х – Хасково
  • Ц – Царево
  • Ч – Челопеч
  • Ш – Шумен
  • Щ -
  • Ъ – „ер голям“ (не се буквува)
  • Ь – „ер малък“ (не се буквува)
  • Ю -
  • Я – Ямбол

Българска система с лични имена

[редактиране | редактиране на кода]
  • А – Ангел
  • Б – Борислав
  • В – Велин
  • Г – Георги
  • Д – Димитър
  • Е – Елена
  • Ж – Живка
  • З – Златка
  • И – Иван
  • Й – Йордан
  • К – Кирил
  • Л – Любомир
  • М – Мария
  • Н – Никола(й)
  • О – Огнян
  • П – Петър
  • Р – Радка
  • С – Стоян
  • Т – Тодор
  • У -
  • Ф – Филип
  • Х – Христина
  • Ц – Цветан
  • Ч – Чавдар
  • Ш -
  • Щ -
  • Ъ – „ер голям“ (не се буквува)
  • Ь – „ер малък“ (не се буквува)
  • Ю – Юрий
  • Я – Яна

Чуждестранни системи

[редактиране | редактиране на кода]

В различните страни и езици системите отразяват използваната азбука и особеностите на дадената култура.