Буков сечко | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Уязвим[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Mulsant, 1863 | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Буков сечко в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Буков сечко (Morimus funereus), наричан също маслар, е бръмбар от семейство Сечковци, срещащ се и в България.
Някои автори разглеждат Morimus funereus като подвид на Morimus asper,[2] при което научното му название става Morimus asper funereus.
Тялото е тънко и издължено с размери 1,6 – 3,8 cm. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.[3]
Окраската му има защитна функция наподобявайки шарките на кората на бука, върху който често се намира. Друг вид сечко – Rosalia alpina, също обитава буковите гори и затова има много подобна окраска. Това е пример за конвергентна еволюция – процес при който неродствени видове придобиват еднакви белези заради сходни характеристики на средата в която живеят. Rosalia alpina се отличава с по-издълженото си тяло, силно удебелени и окосмени крайчета на членчетата на антените и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.
Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.
Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.
Жизненият цикъл продължава 3 – 4 години, а възрастните индивиди се появяват през април – август.