Букурещки договор (1812) | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 28 май 1812 г. |
Място | Букурещ, Княжество Влахия |
Подписали | Михаил Кутузов |
Букурещкият договор между Османската империя и Русия е подписан в Хана на Манук бей на 28 май 1812 година, за да отбележи края на Руско-турската война от 1806 – 1812 г..
Съгласно неговите членове Бесарабия (източната част на Молдова) – повечето от която днес е част от Молдова, е отстъпена на Русия, река Прут става новата западна граница на Русия. Русия също получава търговски права по Дунав. Условията са неизгодни за Османската империя, особено с оглед на започналата след това Отечествена война. За прибързаното му сключване допринася Великия драгоман Димитър Мурузи, поради което е обвинен в предателство и екзекутиран шест месеца по-късно.[1]
Клауза на договора дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период, както и по време на войната, над 10 хиляди българи се преселват в Буджак, а много повече – във Влашко.[2]
Договорът, подписан от османския представител Галиб ефенди и руския генерал Михаил Кутузов, е ратифициран от Александър I само ден преди Наполеон да нахлуе в Русия.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Treaty of Bucharest, 1812 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |