Бургундски войни

Бургундските земи по времето на Шарл Смели (в оранжево)

Бургундските войни (1474—1477 г.) се нарича серия от военни конфликти между Бургундското херцогство от една страна и Швейцарската конфедерация в съюз с императора на Свещената римска империя от друга.

Завършват бързо след 3 поражения на бургундския херцог Шарл Смели (Шарл Дръзки) и убийството му в Битката при Нанси,[1] с което Бургундската династия се прекъсва по мъжка линия, а наследството й преминава в ръцете на Мария Бургундска, единствена дъщеря на Шарл Смели.

Причини

[редактиране | редактиране на кода]

Териториите на Бургундското херцогство, намиращо се между Франция и Свещената римска империя значително се увеличават, благодарение на редица сполучливи династични бракове[2] - за около 100 години нарастват трикратно за което спомага и феодалната разпокъсаност на съседите му. Новите му владения - Брабант, Фландрия, Ено, Холандия, Гелдерланд, Люксембург, Артоа.[3] - са разпокъсани географски и за да ги съедини Бургундия окупира Лотарингия, както и части от Елзас.

Шарл Смели, портрет от Р. ван дер Вейден

Разрастването на Бургундия върху земи, към които и те имат претенции, засилва враждебността на германският император Фридрих ІІІ и на френския крал Луи ХІ към нея. Последният е наследил и стария конфликт между бургундци и французи, датиращ от времето на Стогодишната война, в която Бургундия подкрепя англичаните.

От друга страна, и швейцарците имат намерения да разширят своята система от кантони върху земите на Елзас. За да защити владенията си там, през 1469 г. австрийският херцог Сигизмунд решава да се съюзи с Бургундия, а на Швейцария и Лотарингия се притичва на помощ Луи ХІ, поставяйки по този начин бургундците в обкръжение. В отговор на опасността на която са подложени завоеванията му, Шарл Дръзки налага ембарго на елзаските градове Базел, Страсбург и Мьолюз, които са в съюз с Швейцария и започва да се готви за война с тази държава. Като нейни съюзници изолираните градове искат помощ и с това дават повод за започване на войната между кантоните и Бургундия.[4]

Военни действия

[редактиране | редактиране на кода]

Швейцарците са допълнително поощрени от неуспеха на Шарл Смели да завземе Кьолнското архиепископство и улеснени от дипломацията на немския император Фридрих III, който заставя херцог на Австрия и Тирол Сигизмунд да изостави съюзника си и на своя ред сключва съюз с Швейцария.[5] В края на 1474 г. обединените им войски влизат във Франш-Конте (Бургундското графство) и нанасят на бургудците решително поражение при Ерикур.

Бягството на Шарл Смели при Грансон, худ. Йожен Бюрнар

Шарл Смели привлича Савойското херцогство на своя страна, но швейцарците веднага го атакуват, завземайки по-късния кантон Во. Освен това градовете в долината Вале д'Аоста въстават, побеждават савойския херцог и той напуска войната. Същевременно швейцарците (войските им са основно от кантона Берн) продължават действията си срещу териториите му и завземат савойския замък Грансон. Шарл Смели го обсажда и превзема, но на 2 март 1476 г. там се състои нова битка, завършила с швейцарска победа.[6] Шарл Дръзки е принуден да бяга от бойното поле, изоставяйки артилерията си. Той събира нова армия, но в началото на 1477 г. - в Битката при Нанси, столицата на лотарингския херцог Рене II, която е и финалната за войната - и тя е разбита от швейцарците и лотарингците, а самият бургундски херцог губи живота си, съсечен с алебарда.

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]

Понеже Шарл Смели не оставя мъжки наследник на владенията си, всички те са взети под негов контрол от германския император Фридрих III, чрез женитба на сина му Максимилиан I за Мария Бургундска, единствената дъщеря и наследница на херцога. В резултат избухва нова война - между австрийските Хабсбургите и френската династия Валоа, известна като Войната за бургундското наследство. През 1482 г. тя завършва с Договора от Арас - Франция получава Бургундия, Франш-Конте и Пикардия, а императорът на Свещената Римска империя - Люксембург, Фландрия, Ено (Хенегау), Брабант, Холандия.[7] 11 години по-късно новият Договор от Санли връща Франш-Конте на империята срещу подкрепата, която тя дава на Шарл VІІІ за италианския му поход (част от т.нар. Италиански войни).

Останала без основния си конкурент в Континентална Европа, Франция придобива възможност да сплоти територията си и да се централизира, а Хабсбургите поставят началото на бъдещата си династична федерация, превърнала се впоследствие в хегемон на Западна и Средна Европа. От войната печелят и швейцарците, които се прославят като отлични бойци и стават търсени като наемници.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Charles the Bold Facts, биографичен текст на сайта yourdictionary.com, посетен на 5 декември 2019 г.
  2. ↑ René de La Croix duc de Castries, The lives of the kings & queens of France, New York 1979, p. 132
  3. ↑ Много подробности виж в Richard Vaughan, Philip the Bold and the Formation of the Burgundian State, Cambridge 1962
  4. ↑ James Murray Luck, A history of Switzerland. The first 100 000 years: before the beginnings to the days of the present, Palo Alto 1985, p. 102
  5. ↑ Ibid., p. 103
  6. ↑ Richard Vaughan, Charles the Bold: the last Valois Duke of Burgundy, New York 1974, pp. 373-377
  7. ↑ Duc de Castries, The lives of the kings & queens..., p. 133

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]