Бутиллитий
| n-Бутиллитий | |||||
 Модел пространствено запълване 
| |||||
| Имена | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| По IUPAC | Бутиллитий, Тетра-μ3-бутил-тетралитий | ||||
| Други | NBL, BuLi, 1-литиобутан | ||||
| Структура | |||||
| Молекулна форма | тетрамерна във вода | ||||
| Свойства | |||||
| Формула | C4H9Li | ||||
| Моларна маса | 64,06 g mol−1 | ||||
| Външен вид | безцветна течност | ||||
| Плътност | 0.68 g/cm³ | ||||
| Точка на топене | -76 °C (<273 K) | ||||
| Точка на кипене | разлага се | ||||
| Разтворимост във вода | реакция | ||||
| Диполен момент | 0 | ||||
| Опасности | |||||
| Основни опасности | огненосен | ||||
| NFPA 704 |  4
3
3
| ||||
| Идентификатори | |||||
| CAS номер | 109-72-8 | ||||
| PubChem | 61028 | ||||
| ChemSpider | 10254339 | ||||
| ChEBI | 51469 | ||||
| SMILES | CCCC[Li] | ||||
| InChI | 1S/C4H9.Li/c1-3-4-2;/h1,3-4H2,2H3; 1/C4H9.Li/c1-3-4-2;/h1,3-4H2,2H3;/rC4H9Li/c1-2-3-4-5/h2-4H2,1H3 | ||||
| InChI ключ | MZRVEZGGRBJDDB-UHFFFAOYSA-N MZRVEZGGRBJDDB-NESCHKHYAE | ||||
| UNII | 09W9A6B8ZC | ||||
| Gmelin | 1846 | ||||
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
| Бутиллитий в Общомедия | |||||
n-Бутиллитият е органолитиево съединение. Производно е на бутан, на който водородният атом е заменен с литиев. В чист вид е безцветна течност. Широко се използва в химична практика във вида на разтвори с различна концентрация на алкани (хексан, пентан), които съществуват само в олигомери.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Обичайният метод за получава на n-бутиллитий явява взаимодействие на бутилбромида или бутилхлорида с метален литий.[1]
- 2 Li + C4H9X → C4H9Li + LiX
- където X = Cl, Br
Литият, използван в някои реакции, както правилото, съдържа 1-3 % натрий.
Приемане
[редактиране | редактиране на кода]Широко се използва за литиоване (въвеждане на литиевия атом) органически съединения в синтез, който възможно отблагодарява много ниска „киселинност“ на бутана. По химически реакции с полярни групи напомнят реактив на Гриняр.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Т. В. Талалаева, К. А. Кочешков Методы элементоорганической химии. Кн. 1 Литий, натрий, калий, рубидий, цезий. М., Наука 1971
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brandsma, L.; Verkraijsse, H. D. Preparative Polar Organometallic Chemistry I. Berlin, Springer-Verlag, 1987. ISBN 3-540-16916-4.
Тази статия, свързана с органична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.