Бъбречна недостатъчност | |
Машина за хемодиализа, която се използва да заместни функцията на бъбреците | |
Специалност | нефрология |
---|---|
Симптоми | подуване на краката, умора, загуба на апетит, объркване[1] |
Възможни усложнения | остра: уремия, хиперкалемия, обемно претоварване[2] хронична: сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, анемия[3][4] |
Видове | остра, хронична[5] |
Причини | остра: ниско кръвно налягане, блокиране на пикочни пътища, някои лекарства, хемолитен уремичен синдром[5] хронична: диабет, високо кръвно налягане, нефротичен синдром, поликистоза на бъбреците[5] |
Лечение | остра: зависи от причината[6] хронична: хемодиализа, перитонеална диализа, бъбречна трансплантация[1] |
МКБ-10 | N19 |
Бъбречна недостатъчност е медицинско състояние, при което бъбреците вече не могат адекватно да филтрират отпадъчните продукти от кръвта, функционирайки на по-малко от 15% от нормалните нива.[1] Бъбречната недостатъчност се класифицира или като остра бъбречна недостатъчност, която се развива бързо и може да отзвучи; или като хронична бъбречна недостатъчност, която се развива бавно и често може да бъде необратима.[5] Симптомите могат да включват подуване на краката, чувство на умора, повръщане, загуба на апетит и объркване.[1] Усложненията на остра и хронична недостатъчност включват уремия, хиперкалиемия и обемно претоварване.[2] Усложненията на хроничната бъбречна недостатъчност също включват сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и анемия.[3][4]
Причините за остра бъбречна недостатъчност включват ниско кръвно налягане, запушване на пикочните пътища, определени лекарства, мускулен разпад и хемолитичен уремичен синдром.[5] Причините за хронична бъбречна недостатъчност включват диабет, високо кръвно налягане, нефротичен синдром и поликистоза на бъбреците.[5] Диагнозата на остра бъбречна недостатъчност често се основава на комбинация от фактори като намалено производство на урина или повишен серумен креатинин.[2] Диагнозата на хроничната бъбречна недостатъчност се основава на скорост на гломерулна филтрация (GFR) по-малка от 15 или необходимост от бъбречна заместителна терапия.[7]
Лечението на остра бъбречна недостатъчност зависи от причината за появата ѝ.[6] Лечението на хронична бъбречна недостатъчност може да включва хемодиализа, перитонеална диализа или бъбречна трансплантация.[1] Хемодиализата използва машина за филтриране на кръвта извън тялото.[1] При перитонеална диализа специфична течност се поставя в коремната кухина и след това се източва, като този процес се повтаря няколко пъти на ден.[1] Бъбречната трансплантация включва хирургично поставяне на бъбрек от друг човек и след това приемане на имуносупресори за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирания орган от организма.[1] Други препоръчителни мерки срещу хронични заболявания включват поддържане на активност и специфични диетични промени.[1] Депресията също е често срещана при пациенти с бъбречна недостатъчност и е свързана с негативни последици, включително по-висок риск от влошаване на бъбречната функция, хоспитализация и смърт.[8]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kidney failure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |