Бъдеще

Тази статия е за времевия период. За селото в България вижте Бъдеще (село).

Бъдещето е време, което още не е настъпило.[1] Противоположно е на миналото и идва след настоящето.[2] В специалната теория на относителността бъдещето се смята за абсолютно.[3] Времето във физиката представлява четвъртото измерение (другите три са пространствените).[4]

Футурологията е наука, която си поставя за цел да прогнозира бъдещето, предимно чрез метода на екстраполацията. Тази наука търси систематични подходи за разбиране на миналото и настоящето и за установяване на вероятността на определени бъдещи събития.

Светлинен конус

Светлинният конус е хиперповърхност в пространството на Минковски, който определя бъдещето и миналото относно дадено събитие. В класическата физика бъдещето е просто половината на времевата ос. В теорията на относителността пространството и времето се обединяват в един пространствено-времеви континуум, който се деформира от гравитацията.

В тримерното пространство е възможно движение във всяка посока, но във времето е възможно само движение напред, тоест към бъдещето.[5]

Някои физици смятат, че е възможно човек да пътува в бъдещето, ако се движи със скорост, близка до скоростта на светлината. След като се върне на Земята, пътешественикът ще установи, че там е минало много повече време, отколкото лично за него.[5]

Теорията на относителността допуска и т.нар. „червейни дупки“ – тунели, свързващи две точки от пространствено-временния континуум, което ще позволява пътуване във времето. Някои физици считат, че това ще изисква огромно количество енергия.

Съществува и друга теория, според която ще може да се пътува в бъдещето с помощта на т.нар. „космически струни“ – тесни енергийни тръби по протежението на цялата Вселена.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На бъдещето е наречена улица „Бъднина“ в кварталите „Младост 3“ и „Младост 4“ в София (Карта).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hastings, J., Selbie, J. A., & Gray, L. H. (1908). Encyclopædia of religion and ethics. Edinburgh: T. & T. Clark. Page 335 – 337.
  2. ↑ Hegeler, E. C., & Carus, P. (1890). The Monist. La Salle, Ill. [etc.]: Published by Open Court for the Hegeler Institute. page 443.
  3. ↑ Eddington, A. S. (1921). Space, time and gravitation; an outline of the general relativity theory. Cambridge: University Press. Page 107.
  4. ↑ Bragdon, C. F. (1913). A primer of higher space (the fourth dimension). Rochester, N.Y.: The Manas press. Page 18.
  5. ↑ а б You Can't Travel Back in Time, Scientists Say | LiveScience