Бял салкъм | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Бял салкъм в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Бял салкъм,[2][3] „Бяла акация“[4] (Robinia pseudoacacia) е дървесен вид салкъм от сем. Бобови. Произхожда от С. Америка, но е разпространен от човека на всички континенти освен Антарктида[5] и често се смята за инвазивен вид.[6] Разпространено е из цяла Европа, без най-северните ѝ части.[7] В България се среща повсеместно.[8]
В разговорния език видовете от род Robinia често се наричат акации, което създава объркване, тъй като видовете от род Acacia също се наричат акации.[4] За да се избегне това двусмислие, в българската научна ботаническа литература се предпочита името салкъм.[2][3] „Акациевият“ мед в България се получава от белия салкъм (Robinia pseudoacacia).
Широколистно дърво, достигащо височина до около 20 като самостоятелно дърво и около 30 метра, когато е част от дървостой; рядко става и по-високо.[6]
Кората на стъблото е сиво-кафява до тъмнокафява, с надлъжни пукнатини, които с възрастта стават все по-дълбоки.[6] При съвсем младите стъбла и младите клонки кората е сравнително гладка и зелена. При по-старите клонки кората е масленозелена до кафява.
Листата са сложни, нечивтоперести, съставени обикновено от 7 – 21 срещуположни или почти срещуположни елипсовидни листчета. Листчетата с къси дръжки, на върха често с малка изрезка.[2] Листата на младите клонки имат чифт големи остри бодли в основата; представляват видоизменени прилистници.[2] Понякога се появяват бодли и на други места.
Растението е еднодомно, а цветовете са двуполови, бели и образуват висящо гроздовидно съцветие с дължина 10÷20 cm.[6] Чашката е широка 5 mm и дълга 5÷6 mm, звънчевидна (образувана от слети чашелистчета), гъсто влакнеста, зелена повече или по-малко червено напетнена.[2] Венчето е дълго 15÷20 mm . Цветните дръжки са гъсто влакнести, с дължина 8÷10 mm.[2]
Плодът е тъмнокафяв боб с дължина 5÷10 mm и ширина около 1 cm. Семената са тъмнокафяви и бъбрековидни.[2]
На бялата акация е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).