Бяла Слатина

Бяла Слатина
Бяла Слатина 43.46879, 23.945401 Бяла Слатина Бяла Слатина
Общи данни
Население	10 992 души[1] (15 март 2024 г.) 133 души/km²
Землище	82,383 km²
Надм. височина	99 m
Пощ. код	3200
Тел. код	0915
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	07702
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68 тел.: [phone] е-поща
Уебсайт	www.byala-slatina.com
Бяла Слатина в Общомедия

Бя̀ла Сла̀тина (на местния говор Бела Слатина, изписване до 1945 година: Бѣла Слатина) е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на община Бяла Слатина.

Населението на града към края на 2019 година е 9 644 жители.^[2][3][4]

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 11 041 души по настоящ адрес и 12 342 души по постоянен адрес.^[5]

Според специалисти, занимаващи се с произхода на имената (ономастици), името Слатина означава 'солен извор'.

География

Градът се намира на около 50 км североизточно от Враца в Северозападна България, област Враца, община Бяла Слатина. Бяла Слатина се намира в ниска част на равнината и затова при движение по пътя за града самият град не се вижда. Бяла Слатина е един от малкото градове строени планово – с прави и дълги улици. На север от града се намира вилна зона (застроени вили по цялата дължина на града). Покрай града от север-североизток минава река Скът.

Климат

Климатът в града е умереноконтинентален. Пролетта е хладна и ветровита, лятото е много горещо, есента е слънчева, а зимата е студена със силни североизточни ветрове. Средните годишни валежи са между 500 и 550 мм, характерни за умереноконтиненталния климат.

История на града

Най-старото селище в центъра на Бяла Слатина е от епохата на средния неолит, втората половина на шестото хилядолетие пр. Хр. Останките от това селище са открити на самия бряг на р. Скът и се простират на юг до градската баня и до парка. Има още няколко неизследвани праисторически селища в района на днешния град. При изкопни работи за основите на читалищната сграда на югоизток от центъра на града са открити останки от селище и некропол, съществували през бронзовата епоха. Намерени са глинени съдове и един бронзов връх за кама, които се съхраняват в Националния археологически музей. На изток от града до извора Сладнѝца, бившата училищна градина, също има следи от антично тракийско селище.^[6]

Видно от османски документи от периода XV – XIX в. Бяла Слатина е заварена от османската инвазия с днешното си име. Изглежда, че Бяла Слатина и целият край много са пострадали при един селски бунт против султана през 1766 г., в резултат на което много от селата били обезлюдени, а други останали с население по-малко от половината. Поради това турската администрация заселила в този район помаци от Ловешко и Тиквешко. Според един списък от 1876 г. българомохамеданите в Бяла Слатина наброяват близо 100 къщи и 156 жители (броени са само мъжете). След Освобождението помаците постепенно се изселват в Анадола.^[6]

С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Бяла Слатина става околийски център на окръг Орехово и е околия до 1959 г. на Врачанска област.^[6]

Първата болница в селото е открита през 1889. През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в селото и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители.^[7]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бяла Слатина са доброволци в Македоно-одринското опълчение^[9][10]. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Илия Калканов е кметът, по чието време населеното място става град.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2016):^[2][3][4]

Бяла Слатина
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011	2016	2021
население	9324	13442	14951	15745	16042	15995	13864	12695	12412	12541	11227	10985	9248
Източници: Национален статистически институт[2] [11] , „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[12]

	Численост	Дял (в %)
Общо	11227	100.00
Българи	8070	71.88
Турци	218	1.94
Цигани	1244	11.08
Други	17	0.15
Не се самоопределят	106	0.94
Неотговорили	1572	14.00

Така наречените "турци" в града живеят в турска махала, но те обаче не са етнически турци, а каракачани мюсюлмани, помаци и цигани мюсюлмани.В тази махала е разположен е разположен и месджидът на града.

Икономика

• „Балканкар Мизия“ АД (не функционира)
• „Вега стар“ ЕООД – консервна фабрика
• „Гарант“ АД – машиностроителен завод
• „Пионер“ АД – шивашка фабрика
• „ТК Текс“ АД
• „Фортуна-ФЗ“ АД
• „Милве“ АД
• „Рила Стил“ АД – клон (не функционира)
• „Юнион Левъл“ АД – клон
• „Капаска“ ООД – клон
• Нешо Миранов ЕТ
• „Искра“ ООД
• „Кардинал“ ЕТ
• „ПапасМел“ ЕАД – мелница

По време на социализма в града са работили няколко големи завода. Тогава градът бързо се е разраствал и от него държавата е печелела много. Например по-голямата част от продукцията на шивашкото предприятие „Пионер“ е изнасяна в СССР. Произвеждани са и части за мотокари. След промените от 1989 г. предприятията са приватизирани, земеделската земя е реституирана, в града остават почти всички заводи, но с много намален персонал и производство.

Общинската администрация

Обществени институции

• Общинска администрация, Бяла Слатина
• Дирекция „Социално подпомагане“
• Дирекция Бюро по труда

Кметове

 Основна статия: Списък на кметовете на Бяла Слатина

• 2011: Иво Цветков (ГЕРБ) печели на втори тур срещу Венцислав Василев (БСП)
• 2007: Венцислав Василев (БСП) печели на втори тур с 64,18% срещу Мехти Касъмов (Солидарност)
• 2003: Милко Симеонов (БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ОБТ, ПДСД) печели на втори тур с 67% срещу Данаил Йолов (независим)
• 1999: Милко Симеонов (БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 58% срещу Параскева Ненчева (ОДС)
• 1995: Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим)

Култура

Читалище „Развитие 1892“

През зимата на 1892 г., по инициатива на Иван А.Цонев, главен бирник на селото, и със съдействието на Гюздо Петков и други будни хора се основава читалище и се именува „Развитие“. Читалището разполага с библиотека, художествена галерия, танцови зали и др. През годините се появяват и художествените любителски колективи като: Белослатинския театър, Детско театрално студио „Буратино“, Детска театрална школа „Лъч“, появява се и музикалното изкуство като се свормират Духовата музика, Четригласният смесен хор, Мъжка вокална група, Детски народен хор, Смесеният камерен хор, Детските вокални групи: „Мини Мис“, „Бяла Слата“, „Бони-Бон“ и Детска музикална школа, появява се и танцовото изкуство, като се създават: танцов състав „Развитие“, тогавашният ансамбъл „Пионер“, група на характерни танци, група по модерен балет, балет „Грация“. През 1983 г. е построена новата сградата на читалище „Развитие“.

Образование

Гимназия „Св. Климент Охридски“

• НУ „Цани Гинчев“
• НУ „Христо Ботев“
• НУ „Христо Смирненски“
• ОУ „Св. Климент Охридски“
• СОУ „Васил Левски“
• ПАГ „Никола Йонков Вапцаров“
• ПГО „Елисавета Багряна“

Плоча от бял пясъчник с гравирани и релефни кръстове из двора на църквата „Света Параскева“ в Бяла Слатина. Скицирана от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Забележителности

• „Китката“ е местност с дъбова горичка, намираща се край западния край на Бяла Слатина. Тя е бивш дългогодишен символ на града и общината, включен в герба на града. Горичката включва 15-ина дъбове, израснали в кръг като китка, намираща се в близкия район, известен като Агиното бранище. Към 2012 г. вече не съществува, горичката с дъбовете е унищожена.
• Паметник на Ботевия четник Кольо Радев-Черкеза – намира се на гроба му в двора на храм „Света Параскева“.
• Паметник на поета революционер Николай Хрелков – намира се в централния градски парк.
• Паметник „Перката“ – паметник на загинали по време на Втората световна война съветски летци. Намира се на едно от възвишенията североизточно от града в местността „Лесопарка“. До паметник във вид на част от самолетно витло, се стига по извити бетонни стъпала от местността „Езерото“.
• Паметник на Цола Драгойчева – намира се на централния градски площад.
• Паметник на антифашиста Благой Монов – намира се в двора на прогимназия „Св. Климент Охридски“.
• Паметник на военнослужещите и доброволците от града, загинали по време на Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. Представлява стоманобетонна конструкция, облицована с мрамор, с надпис „Българийо, за тебе те умряха!“. На 3 плочи от черен гранит са списъците с имената по азбучен ред на загиналите през войните. Построен е през 2014 година. Намира се на централния градски площад пред сградата на общинската администрация.
• Читалище „Развитие 1892“ се намира се на площад „Демокрация“ № 1

Редовни събития

• Майски културни празници: провеждат се всяка година около празника на славянската просвета и култура 24 май.
• Традиционен белослатински панаир: провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
• Празник на Бяла Слатина: отбелязва се на църковния празник Кръстовден (14 септември) с решение на Общинския съвет от 2002 г.

Личности

Родени в Бяла Слатина

• Блага Димитрова (1922 – 2003) – писателка, сценаристка, поетеса и вицепрезидент на Република България
• Цола Драгойчева (1898 – 1993) – политик от БКП
• Васил Габровски (1930 – 2011) – художник-живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ, Враца (1972 – 1988), сред основателите на художествената галерия в града
• академик Васил Николов (р. 1951 – археолог)
• Весела Драганова (р. 1964) – председателка на Партията на българските жени
• Георги Божинов (р. 1949) – политик
• проф. Димитрина Кауфман (р. 1944) – музиколожка и фолклористка, създателка и ръководителка на хорове
• Емил Трифонов – Кембъла (1964 – 2007) – музикант, телевизионен водещ и шоумен
• Десислава Сашова(Диона)-рап и попфолк изпълнител
• Кристина Пламенова-модел и участник в Ергенът 2
• проф. д-р Йордан Стаменов (р. 1940) – физик, завършил в Дрезден „Ядрена физика“, директор на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН
• Лъчезар Лазаров (1952 – 2019) – журналист, учител, книгоиздател, поет и общественик
• Маргарита Дакова (1926 – 1984) – основоположничка на музея в Добрич, етнографка, публицистка
• Милен Гетов (1925 – 2022) – кинорежисьор, журналист и драматург
• Николай Хрелков (1894 – 1950) – поет, публицист и преводач
• Петко Карлуковски (1921 – 1974) – актьор
• Петър Маринов Нанев (1954 – 1990) – преподавател по латински език в Тракийския университет в Стара Загора
• доц. Светла Владимирова Цанкова (р. 1969) – доктор по философия, преподавателка в УНСС
• Събка Николова Тодорова-Цанкова (р. 1948) – заслужил учител и общински съветник от БСДП
• Цанко Бозайников (1928 – 2003) – музикант, музикален педагог и композитор, съосновател (1954) на Детската музикална школа и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове
• проф. Цанко Яблански (р. 1944) – професор по генетика и селекция на животните, заместник-ректор на Тракийския университет, кмет на Стара Загора, посланик в Израел
• Цветан Сираков (р. 1943) – художник, живописец, читалищен деятел, общественик
• Цено Йолов (1929 – 1998) – учител, автор на 3 учебника
• Бисер Иванов (р.1974) - китарист; Той е дългогодишен китарист на звездата Лили Иванова
• Десислава Сашова(Диона)- попфолк певица и рапърка

Свързани с града

• Георги Цанев (1943 – 2008) – писател, поет, журналист и общественик
• Иванчо Съйнов – народен будител и революционер
• Кольо Радев-Черкеза (1850 – 1927) – революционер, участник в Ботевата чета
• Красимир Андреев (р. 1935) – учител, диригент и композитор
• Красимира Василева Милчева – журналистка, учителка, поетеса, общественичка
• Марин Попандреев (1840 – 1916) – свещеник, народен будител, общественик
• Никола Джамджиев – учител, революционер, народен будител
• Николай Димитров Фенерски (р. 1974) – журналист, публицист, писател, преводач, общественик
• Светослав Обретенов (1909 – 1955) – композитор, диригент и общественик
• Филип Симидов (1852 – 1925) – учител, революционер, народен будител
• Христо Цанев Карлуковски (1870 – 1956) – индустриалец, основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина и общественик, деец на БРСДП (широки социалисти)
• Цани Гинчев (1832 – 1894) – народен будител, писател, публицист и учител
• Цветан Близнаков (1929 – 2012) – педагог, дългогодишен ръководител на шахматната секция в града, актьор-самодеец, публицист, писател, общественик
• Йонислав Йотов Тото (Рапър)

Стадион „Чавдар“

Спорт

• Футболен клуб „Чавдар“ (Западна Б група)-з
• Волейболен клуб „Чавдар“
• Волейболен клуб ,,Нике"
• Джудо клуб „Чавдар“ 2015
• Сумо клуб ,, Чавдар"
• Тенис клуб ,, Бела Понте"
• СК ,,Шампион"-клуб по бокс, кикбокс и муай тай

Източници

1. www.grao.bg
2. Население – градове в България – „НСИ“
3. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
4. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
5. www.grao.bg
6. Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
7. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 46.
8. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
10. От Искър до Огоста
11. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
12. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

• Бяла Слатина Онлайн – Регионални новини
• Радио и телевизия в Бяла Слатина
• Официален сайт на Община Бяла Слатина
• 360 градусови панорамни снимки от Бяла Слатина
• Bela Slatina Tarihi – История на Бяла Слатина на турски език
• Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на гр. Бяла Слатина и региона