Бяла съсънка

Бяла съсънка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
род:Анемоне (Anemone)
вид:Бяла съсънка (A. nemorosa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Бяла съсънка в Общомедия
[ редактиране ]
Опрашване от пчела

Бялата съсънка[1] (Anemone nemorosa) е цъфтящо рано напролет растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae), родом от Европа. Растението е включено и в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

  • горско анемоне – заради гористите местности, където е разпространено
  • вятърно цвете – защото се поклажа и при най-слабия вятър
  • божур (thimble weed) – диво растение с големи цветове
  • мирис на лисица (smell fox) – като алюзия за мускусния мирис на листата.

Бялата съсънка е тревисто многогодишно растение, което расте с височина 5 – 15 см, но не повече от 30 см. Съставните основни листа са палмови или тройни (разделени на три лопата)=[2] Те растат от подземни кореноподобни стъбла, наречени коренища, и изсъхват обратно до средата на лятото.

Растенията започват да цъфтят през пролетта, март до май на Британските острови[3], скоро след излизането на зеленината от земята. Цветовете са самотни, държат се над листата на къси стъбла, с въртене от три длановидни или палмовидни листни прицветници отдолу. Цветовете са с диаметър 2 сантиметра, с шест или седем (и в редки случаи осем до десет) шишарки (подобни на венчелистчета сегменти) с много тичинки. В природата цветята обикновено са бели, но могат да бъдат розови, виолетови или сини и често имат по-тъмен нюанс на гърбовете на съцветия.

Цветовете се опрашват от насекоми, особено от сирфидни мухи.[4]

  • Лютиковидната съсънка (Anemone ranunculoides) е малко по-дребна, с жълти цветове и обикновено без основни листа.[2]
  • Киселичето (Oxalis acetosella) расте на подобни сенчести места, като може лесно да се отличи със своите тройни и подобни на детелина листа и по-малки цветя с 5 бели венчелистчета и 5 чашелистчета.[3][5]

Често срещан в сенчести гори.[5] Често срещан вид в Британските острови. Този вид се разпространява много бавно в горите на Обединеното кралство, с едва шест фута (1,8 м) на век, така че често се използва като индикатор за древна гора.[6]

Медицинска употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Растението съдържа отровни химикали, които са токсични за животни, включително хора, но също така са били използвани като лекарство. Всички части на растението съдържат протоанемонин, който може да предизвика силно кожно и стомашно-чревно дразнене, горчив вкус и парене в устата и гърлото, язви в устата, гадене, повръщане, диария и хематемеза.[7]

  1. а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
  2. а б Stace, C. A. New Flora of the British Isles. Third. Cambridge, U.K., Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521707725. с. 88.
  3. а б Excursion Flora of the British Isles. 3. Cambridge University Press, 1981. ISBN 0521232902.
  4. Blank, S. and M. Wulf. Investigations on seed production and pollinator biology of Anemone nemorosa (Buschwindröschen). Leibniz-Centre for Agricultural Landscape Research (ZALF). 2008.
  5. а б Parnell, J. and Curtis, T. 2012. Webb's An Irish Flora. Cork University Press. ISBN 978-185918-4783
  6. Plantlife – Wood Anemone // Архивиран от оригинала на 2021-03-08. Посетен на 2020-05-23.
  7. Symptoms of Plant poisoning – Protoanemonin. RightDiagnosis.com
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anemone nemorosa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​