В очакване на Годо

В очакване на Годо
En attendant Godot
АвторСамюъл Бекет
Създаване1949 г.
Франция
Първо издание1952 г.
Франция
ИздателствоМинюи
Оригинален езикфренски
ЖанрДрама, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
Видпиеса
ПреводачБояна Петрова / 1980
НачалоEstragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire.
КрайEstragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.]
В очакване на Годо в Общомедия

„В очакване на Годо“ (на френски: En attendant Godot, на английски: Waiting for Godot) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет на френски език между 9 октомври 1948 и 29 януари 1949 г.[1] и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Minuit. След това пиесата е преведена от автора на английски.

Първото представление е изиграно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнява и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиква бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия, призната е за „най-влиятелното англоезично драматургично произведение на XX век“.[2] Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]
Владимир и Естрагон (индийска постановка на пиесата, юни 2010)

При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделяне на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.

Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.

Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести – общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).

Тълкувания

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[3].

В България

[редактиране | редактиране на кода]

На български език пиесата е преведена през 1980 г. от Бояна Петрова.[4][5] Първото предложението за поставянето ѝ от Леон Даниел в Театъра на армията през сезона 1987/1988 година е отхвърлено от Комитета за култура след критика от Севелина Гьорова, тълкуваща едностранчиво текста от позицията на „най-оптимистичния, най-жизнеутвърждаващия обществен строй, социализма и комунизма“. Все пак директорът на театъра Стефан Тамахкяров успява да го включи за следващата репертоарна година.[6] През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[7]. В Театъра на армията пиесата е представена, също в 1988 г., от елитен състав – Ивайло Христов, Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов, Мирослав Косев и Веселин Ранков. В 1994 г. е изиграно 150-ото ѝ представление.[6] Най-новата постановка на пиесата е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[8]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ackerley and Gontarski 2006, p. 172.
  2. ↑ Berlin, N., ‘Traffic of our stage: Why Waiting for Godot?’ Архив на оригинала от 2007-08-04 в Wayback Machine. в The Massachusetts Review, Autumn 1999
  3. ↑ ((en)) ((fr)) Обстойна библиография
  4. ↑ В очакване на Годо // plus.cobiss.net.
  5. ↑ Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
  6. ↑ а б Смешно и умно „В очакване на Годо“ на Армията // 24chasa.bg. 3 декември 2022. Посетен на 17 януари 2023.
  7. ↑ В рамките на т.нар. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
  8. ↑ Обява на Сатиричния театър

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни