Вагон-ресторантът е пътнически вагон, в който се предлагат храни и напитки на пътниците. Различава се от други вагони с подобни услуги по пълното обслужване. Би могъл да се определи като своеобразно съчетание от кухня и трапезария, като броят на местата варира. Често е свързан със спалния вагон на композицията, ако такъв има.[1]
Също както в обикновен ресторант, на клиентите е осигурен сервитьорски персонал, както и менюта с набор от ястия. Асортиментът зависи от категорията вагон-ресторант, но се счита, че в наличност трябва да има поне три студени предястия, две топли, няколко вида супи и основни ястия, включващи основни видове месо (свинско, говеждо, птиче).
През 1867 година Джордж Пулман представя първия вагон-ресторант – своя първи „хотел на колела“ на име President.[2] През 70-те години на XIX век вагоните били предназначени само за заможни пътници. Първият редовен вагон-ресторант е пуснат по линия между щатите Илинойс и Мисури – линия „Алтън“.[3]
Вагонът има талига и спирачна система, присъщи за всеки един пътнически вагон, оборудване за автоматично прикачване и салон, в който се разполага ресторантът. Кухненското отделение е снабдено с готварска печка, нафтена или електрическа. Разположено е и хладилно оборудване, необходимо за съхранение на продукти, в това число и охлаждане на полуфабрикати. За кухнята и умивалното помещение е осигурена водоснабдителна система. Съвременният вагон-ресторант има и климатична система.[4]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вагон-ресторан“ и страницата Wagon restauracyjny в Уикипедия на руски и полски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |