Валтер Бенямин

Валтер Бенямин
Walter Benjamin
германски литературовед, философ, есеист и преводач
Валтер Бенямин през 1928 г.
Роден
Починал
ПогребанИспания
Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Бернски университет
Хумболтов университет на Берлин
Фрайбургски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
Школамарксизъм
Интересилитературна теория, естетика, философия на историята, епистемология, философия на технологията, философия на езика
Идеиестетизация на политиката, фланьор
Текстове„Произход на немския трауершпил“ (1928)
„Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936)
„Върху понятието за история“ (1939)
ПовлиянЖорж Сорел, Шарл Бодлер, Карл Маркс, Дьорд Лукач, Бертолд Брехт
ПовлиялТеодор Адорно, Хана Аренд, Жак Дерида, Сюзън Зонтаг, Джорджо Агамбен, Славой Жижек
Семейство
Други родниниУилям Щерн (чичо)
Хана Аренд (братовчед(ка))
Уебсайт
Валтер Бенямин в Общомедия

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Житейски път

[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

Конференция за Валтер Бенямин, Париж 2008 г.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.[2]

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Валтер Бенямин в Портбоу[3]

Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.нар. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.[4]

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)[5], „Озарения“ (2000)[6], „Кайрос“ (2014)[7] и „Избрана проза“ (2018)[8], както и студията Париж – столицата на XІX столетие.[9]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
  • Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
  • Einbahnstraße, 1928
  • Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
  • Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
Посмъртни публикации
  • Schriften, 2 Bände, 1955
  • Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
  • Gesammelte Schriften, 1972–1999
  • Écrits français, Paris 1991
  • Briefe, 2 Bände, 1955
  • Gesammelte Briefe, 1995-2000

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.
  2. ↑ Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
  3. ↑ За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, откъс
  4. ↑ Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)
  5. ↑ Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.
  6. ↑ Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 954-587-057-5
  7. ↑ Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 978-954-587-186-3
  8. ↑ Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 978-619-176-129-6
  9. ↑ Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Текстове
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни