Вантаблек

Вентаблек, нанесен на алуминиево фолио.

Вантаблек (на английски: Vantablack) е химическо вещество, изкуствено създадено от вертикално подравнени влакна от въглеродни нанотръби,[1] което има способността да поглъща до 99.965% от лъчението в ултравиолетовата, видимата и инфрачервената част от спектъра, което го прави най-тъмната субстанция.[2][3] Името „вантаблек“ идва от съкращението на термина на английски VANTA от Vertically Aligned NanoTube Arrays и думата black, „черно“.[4]

Свойства

[редактиране | редактиране на кода]

Вентаблек се състои от „гора“ от вертикално подравнени въглеродни нановлакна, „посадени“ върху субстрат, използвайки модифициран процес по химично газово отлагане (CVD). Когато светлината срещне материала, вместо да се получи отражение от повърхността му, тя бива „уловена“ и последователно многократно дефлектира между нановлакната, абсорбирайки се и превръщайки се в топлинна енергия на принципа на дисипацията.[1]

Вентаблек е подобрение спрямо други подобни химически вещества, разработени по-рано. Произвежда се при температура 400 °C за сравнение с предшественика ѝ, създаден от НАСА, който е създаван при температура от 750 °C. Благодарение на това, вентаблек може да се нанася и на материали, които не могат да издържат на температури над 400 градуса °C.[1]

Нивата на дегазация и фини прахови частици на вентаблек са ниски, което в сравнение с предшествениците му, правят възможна комерсиалната му приложимост. Материалът има и по-добра издръжливост на механична вибрация и по-висока термоустойчивост.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Ранната развойна дейност по вентаблек е извършена в Националната физическа лаборатория на Великобритания,[6] въпреки че терминът „VANTA“ към този момент още не е бил в употреба. Вертикално подравнени въглеродни нановлакна се продават от няколко фирми, в т.ч. NanoLab, Santa Barbara Infrared и други. Наименованието „вантаблек“ е запазена марка на Surrey NanoSystems Limited и се споменава в три патента, регистрирани в Патентното ведомство на САЩ. Първите поръчки са от юли 2014 г., а през 2015 г., производството е увеличено, за да задоволи нуждите на въздухоплавателния и военния сектори.

Приложения

[редактиране | редактиране на кода]

В качеството си на най-черния материал, веществото има много потенциални приложения, в това число:

  • предпазване на навлизането на случайна разсеяна светлина в телескопите, с което се подобрява чувствителността към по-слабо светещи небесни обекти. (За сравнение: вентаблек допуска 17 пъти по-малко разсеяна светлина от „супер-черната“ боя, използвана за вътрешната облицовка на телескопа Хъбъл.)
  • подобряване чувствителността на инфрачервените камери и друго оборудване както на земята, така и в космоса.

Вентаблек може също да подобри поглъщането на топлинна енергия в материалите, използвани в соларните технологии, както и за военни приложения като топлинен камуфлаж. [7]

Веществото се ползва от художника Аниш Капур, който получава от производителя ексклузивен лиценз за употребата му в изкуството, което става повод за протести от други артисти.[8]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вантаблек.
  1. ↑ а б в Vantablack, the world's darkest material, is unveiled by UK // South China Morning Post - World. 15 юли 2014. Посетен на 19 юли 2014.
  2. ↑ Vantablack: U.K. Firm Shows Off 'World's Darkest Material' // NBCNews.com. 15 юли 2014. Посетен на 19 юли 2014.
  3. ↑ Guinness World Records: Darkest manmade substance, 19 октомври 2015
  4. ↑ Jackson, Jeremy J. и др. Pulsed Growth of Vertically Aligned Nanotube Arrays with Variable Density // Nano. American Chemical Society (ACS), 3 Dec 2010. DOI:10.1021/nn102029y. с. 7573–7581. Посетен на 9 Oct 2016.
  5. ↑ Kuittinen, Tero. Scientists have developed a black so deep it makes 3D objects look flat // Yahoo! News Canada. 14 юли 2014. Посетен на 19 юли 2014.
  6. ↑ Theocharous, E. и др. Evaluation of a pyroelectric detector with a carbon multiwalled nanotube black coating in the infrared // Applied Optics 45 (6). DOI:10.1364/AO.45.001093. с. 1093.
  7. ↑ Howard, Jacqueline. This May Be The World's Darkest Material Yet // Huffington Post. 14 юли 2014. Посетен на 19 юли 2014.
  8. ↑ How black can black be? // bbc.co.uk. BBC News, 23 септември 2014. Посетен на 7 декември 2014.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vantablack в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​