Велушина

Велушина
Велушина
— село —
40.9283° с. ш. 21.3511° и. д.
Велушина
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина616 m
Население160 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Велушина в Общомедия

Велу̀шина (на македонска литературна норма: Велушина; на гръцки: Βελουσίνα) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е ридско, на 720 m надморска височина под Пелистер в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Трайчев (70 години) и синът му Ангел от Велушина, убити на 2 февруари 1905 година между Бистрица и Кръстофор

На 2 km източно е разположена Велушката тумба – важен праисторически археологически обект.[1]

Етимологията на името е от названието на Богородица Велика Елеуса, подобно на името на струмишкото село Велюса. Базиликата „Успение Богородично“ е раннохристиянска, обновена в 1792 година.[2] Църквите „Свети Атанасий“ и „Свети Илия“ (гробищна) са от поствизантийско време със запазени останки от стенописи.[3] Край селото е Велушинският манастир „Свети Георги“. Селото има и по-малките храмове „Свети Никола“, „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ и „Света Петка“.[1]

През 1607 година жителите на Велушина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 16200 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Отделно заеми от същия вакъф, при същата лихва взимат Мите Йован, Митре Стоян, Петко Митан.[4] В 1619 година част от селото е дадено като тимар с приход от 6000 акчета на Салих Чауш, който замества починалия държател на тимара Дервиш Мухамед, син на Мустафа Чауш.[5] В документ за заем от 1623 година са записани следните жители на Долната махала на Велушина: Велче Сиромах, Мите Петре и Пейо Христо.[6]

През 1621 година във Велушина са записани 23 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[7]

В XIX век Велушина е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велушина е населявано от 920 българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велушина е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 111 къщи.[9]

В началото на века селото има много къщи, дюкяни и десет воденици.[1]

Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велушина има 880 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[10]

Селото е база на гръцките чети в Битолско и Мариово. От Велушина е андартският капитан Петър Христов.

По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Велушина е център на община в Битолска селска околия, в която влизат и Лажец и Острец. Селото има 937 жители.[11]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Войдан Ст. Бимбилов от Велмей е български кмет на Велушина от 21 март 1942 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Хаджов от Струга (4 декември 1942 - 24 април 1944) и Любен Ст. Виячев от Неделкова гращица (24 април 1944 - 9 септември 1944).[12]

В 1971 година селото има 1372 жители. Във втората половина на XX век значителна част от велувци се изселват. Най-голям брой велувци се заселват в Битоля, Скопие, САЩ, Канада, Австралия и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 160 жители,[1] от които 73 северномакедонци, 79 албанци, 5 роми и 3 сърби.[13]

Националност Всичко
северномакедонци 73
албанци 79
турци 0
роми 5
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Реклама за „най-старата българска фирма“ на братя Стоянови от Велушина, емигранти в Маунт Юниън, Пенсилвания
Обява на Данаил Копанов от Велушина, съдружник в Мажестик Бекинг Къмпани в Ири, Пенсилвания
Родени във Велушина
  • Блаже Търпеновски (? – ?), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  • Василий Димов, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
  • Петър Христов (Петрос Христу, 1887 – 1908), гръцки андартски капитан.
  • Петър Манговски (1909 - 2002), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  • Пандил Николовски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
  • Ристо Темелковски (1919 – 1944), югославски партизанин. Взет да служи в българската армия, но избягва и става партизанин. Убит през 1944 при сражения с български военни части.[15]
Починали във Велушина
  • Георги Спасов Бояджиев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
  • Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Велушина // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. ↑ Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), 141. Посетен на 30 март 2014 г.
  3. ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 147.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 1-2.
  5. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 37.
  6. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 132.
  7. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  11. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
  12. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007 
  14. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  15. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 4 септември 2012 
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6; а.е. 292, л. 31


     Портал „Македония“         Портал „Македония“