Венелин Ганев

Венелин Ганев
български юрист и политик
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.). Източник: ДА „Архиви“
Роден	Венелин Йорданов Ганев 16 февруари 1880 г. Русе, Княжество България
Починал	25 март 1966 г. (86 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет Лайпцигски университет
Право
Работил в	Софийски университет Университет за национално и световно стопанство
Политика
Партия	Радикалдемократическа партия Демократически сговор ОФ
Депутат
XXI ОНС   [1]
Венелин Ганев в Общомедия

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.^[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.^[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на Върховния македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908 – 1918) и търговско право (1918 – 1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право,^[3][4] води и лекционни курсове в Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС.^[5]

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.^[6] След това е посланик на България в Париж (1920 – 1922).^[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.^[2]

През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.^[7] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.^[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.^[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,^[8] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.^[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.^[2]

Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.^[9]

Библиография

Паметната плоча на сградата на ул. „6-и септември“ № 53 в София, в която е живял Венелин Ганев

• „Шопен“ (1919)
• „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
• Ганев, Венелин. Държавата като колективна същност // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 18. 1923. с. 1-30.
• Ганев, Венелин. Научна и правна синтеза // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 20. 1925. с. 1-30.
• „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921 – 1932, 1946)
• „Курс по търговско право“ (1923)
• „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
• „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
• „Учебник по обща теория на правото“ (1932 – 1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
• „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
• Духовна и социологическа действителност: Взаимни поделения и съотношения общество, държава и народност // Годишник на Софийския университет. Юридически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de droit 40. 1945. с. 1-180.
• „Демокрация“ (1946)
• „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Гробът на Венелин Ганев на Софийските централни гробища (42°42′50.1″ с. ш. 23°19′59.6″ и. д. / 42.713917° с. ш. 23.333222° и. д.42.713917, 23.333222)

Бележки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Венелин Ганев.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Венелин Ганев.

1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 104 – 105.
3. В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
4. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 406 – 407.
5. www.unwe.bg
6. Ганев, Венелин. Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. Синева, 2005.
7. Недев 2007, с. 621.
8. Недев 2007, с. 769.
9. ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.