Вера Молнар

Вера Молнар
Vera Molnar
френска пионерка на компютърното изкуство
През 1996 г.
През 1996 г.

Родена
Починала
7 декември 2023 г. (99 г.)

Националност Унгария
 Франция
Кариера в изкуството
АкадемияБудапещенска художествена академия

Уебсайтwww.veramolnar.com
Вера Молнар в Общомедия

Вера Молнар (на френски: Vera Molnar) е френска пионерка на компютърното изкуство от унгарски произход.

Родена е през 1924 г. в Будапеща. Следва история на изкуството и естетика в Будапещенската художествена академия. Занимава се с абстрактно и геометрично-конструктивно изобразително изкуство. След стипедия в Рим през 1947 г. се премества в Париж, където живее оттогава насам. През 1960 г. съосновава Groupe de Recherche d’Art Visuel, а през 1967 г. участва в основаването на групата Art et Informatique при Парижкия институт за естетика и изобразително изкуство. От 1968 г. е автор най-вече на компютърно изкуство. От 1974 до 1976 г. развива софтуера MolnArt. От 1985 до 1990 г. е професорка в Сорбоната в Париж. През 2006 г. Молнар съосновава Open Structures Art Society в Будапеща. През 2007 г. е удостоена с Ordre des Arts et des Lettres (френски Орден на изкуствата и литературата), а през 2012 г. – с Орден на почетния легион.

Молнар е автор на много самостоятелни изложби в Европа, САЩ и Япония. През септември 2005 г. получава международната награда за цифрово изкуство [ddaa] d.velop digital art award на Музея на цифровото изкуство в Берлин. Тя е пионерка на цифровото изкуство. От края на 1960-те години използва компютърни програми като медия за създаване на изкуство, целейки създаването на формални системи и генератори на случайни числа, които да са в основата на синтаксиса на формите, линиите и цветовите стойности на графичните и художествените ѝ творби. Серийните ѝ работи се ограничават до малък брой форми и малки цветови палитри, които биват вариирани върху многобройни структури. Молнар анализира вариационните стъпки с цифрови методи и ги определя математически. Интересът ѝ към серийния дизайнерски принцип я води до изследвания на дизайнерските принципи на линията. Особено серийното подреждане на сходни по големина форми – като кръгове и квадрати – и формати, създава линейност, която получава смислово значение. Линейността създава моменти на движение посредством реда на формите и издължаването на формата.

Самостоятелни изложби

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1976 transformations, Polytechnic of Central, Лондон
  • 1977 Gallerie Ferm, Малмьо
  • 1979 Atelier de recherche estetique/Eglise du St.Sepulcre Caen/Fiatal Müveszek Klubja, Будапеща
  • 1981 „(un)ordnungen“, Freie Universität Berlin/Credit Agricole Caen/Galleri Ferm, Малмьо
  • 1983 Galleri Sankt Olof, Норшьопинг
  • 1984 „rechteckaufbau“, Galerie Circulus, Бон/creatic, Cirque Divers, Лютих/ostinato Galerie 30, Париж/Studio X, Неапол
  • 1988 „dialogue entre emotion et methode“, Galerie E, Цюрих
  • 1989 „rouges“, Städtische Galerie, Женевил/Galerie Emilia Suciu Карлсруе/Фондация Vasarely, Екс ан Прованс/Institut Hongrois, Париж
  • 1990 Museum moderner Kunst, Отерндорф/Galerie St.Johann, Заарбрюкен/музей Vasarely, Будапеща/Stiftung für Konkrete Kunst, Ройтлинген
  • 1991 „neun quadrate“, Gesellschaft für Kunst und Gestaltung, Бон/„Les gothiques“, Galerie St.Charles de Rose, Париж
  • 1992 „Frühe Arbeiten“, Galerie St. Johann, Заарбрюкен
  • 1994 März Galerien, Манхайм-Ладенбург/„ordres et (dés) ordres“, Hack-Museum, Лудвигсхафен/„géometries du plaisir — plaisir des géometries“, Gesellschaft für Kunst und Gestaltung, Бон
  • 1994 „Géométrie du plaisir“ Gesellschaft für Kunst und Gestaltung, Бон
  • 1995 „De l’esprit à l’œuvre“ Musée d’Art et d’Histoire, Шоле
  • 1996 „Tango“Musée d’Art et d’Histoire, Шоле
  • 1996 „Ligne“Musée Ernst, Будапеща
  • 1997 „Salon Liszt: Lettres de ma mère“Institut Hongrois, Париж
  • 1997 „Tango“Château, Бушмен
  • 1998 „Sensibilité numérique“, Vismara Arte, Милано
  • 1999 Espace Gustave-Fayet, Серинян
  • 1999 „Extrait de 100'000 milliards de lignes, Le Credax, Иври сюр Сен
  • 2000 „Lettres de ma mère, Centre d’Art C.A.M.A.C. Марне
  • 2000 Centre d’Art Contemporain, Bouvez-Ladubay, Сомюр
  • 2001 „Fragments de méandres“ Institut Culturel de Hongrie, Щутгарт
  • 2001 „Peintures, Collages, Dessins“ Musée de Grenoble, Гренобъл
  • 2003 „Vera Molnar“ Musée Municipal, Гьор
  • 2004 „Greques, après tremblement de terre“ Artothèque, Оксер
  • 2004 „Vera Molnar“- Als Quadrat noch ein Quadrat war... Rétrospective pour son 80ème anniversaire, Wilhelm-Hack. Museum, Лудвигсхафен
  • 2004 Vera Molnar et Julije Knifer, lignes et méandres, Fondation pour l’art contemporain Claudine et Jean-Marc Salomon, Alex, Франция
  • 2005 Vera Molnar et Marta Pan, Thèmes et variations, Musée des Beaux-Arts de Brest, Брест
  • 2006 Monotonie, symétrie, surprise, Kunsthalle Bremen, Бремен
  • 2006 Parallelen, Vera Molnar & MCB Adde, Galerie La Ligne, Цюрих
  • 2006 Rétrospective à la Kunsthalle de Brème, Бремен
  • 2007 „Car je n’aime pas la couleur verte“ Musée des Beaux-Arts de Rouen, Руен
  • 2008 Digital Art Museum, Берлин
  • 2008 Museum Vasarely, mit François Morellet, Будапеща
  • 2008 Hommage an Paul Klee, Galerie La Ligne, Цюрих
  • 2009 FRAC LORRAINE METZ, Vera Molnar „Perspectives et Variations“, Мец
  • 2010 Entre les Lignes, avec MCB Adde, Galerie La Ligne, Цюрих
  • 2012 Rétrospective 1942/2012, Musée des beaux-arts, Руен
  • 2014 DAM Gallery, Берлин, Solo
  • 2014 Museum für Konkrete Kunst, Инголщат
  • 2014 Galerie La Ligne, Цюрих
  • 2015 Museum Haus Konstruktiv, Цюрих
  • Vera Molnar. Als das Quadrat noch ein Quadrat war..., eine Retrospektive zu ihrem 80. Geburtstag , Ludwigshafen 2004 ISBN 3-936646-85-6
  • Tobias Hoffmann (издател). Künstler der Stiftung für Konkrete Kunst und Design Ingolstadt 01. Wienand, Köln 2012. ISBN 978-3-86832-133-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vera Molnár в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​