Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева
българска писателка и историчка
Родена
Починала
9 юни 2009 г. (80 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Литература
Период1965 –
Жанровероман, есе, драма, сценарий
Темаисторически, строителство на съвременния живот
Известни творби„Случаят Джем“ (1967)
„Летопис на смутното време“ (1965)
НаградиНаграда на СБП за проза (1978 и 1992)
Хердерова награда (1980)
Димитровска награда (1982)
Награда на София (1986)
Награда на СБП за роман (1991)
„Паница“ за журналистика (1994)
Голяма награда за литература на Софийския университет (1999)
Паисий Хилендарски“ (2000)
„Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2002)
„Иван Николов“ за цялостно творчество (2003)
Вазова награда (2005)
Научна дейност
Областистория
Работила вИнститут по история при БАН
Институт по балканистика при БАН
Институт за литература при БАН
Публикации„Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (1962)
„Кърджалийско време“ (1977)
„Османска социално-икономическа история“ (1993)
Семейство
БащаПетър Мутафчиев
МайкаНадежда Трифонова
Братя/сестриБоян Мутафчиев
СъпругЙосиф Крапчев
Атанас Славов
ДецаЯна (1954 – 1984)
Рада (р. 1954)

Уебсайтveramutafchieva.net

Вера Петрова Мутафчиева (р. 28 март 1929 – п. 9 юни 2009) е българска писателка и историчка.

Тя е специалистка по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980). Има десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Авторка е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носителка е на орден „Стара планина“ I степен (1999).

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 – 1943) – историк медиевист и византолог и Надежда Трифонова. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950 – 1955), аспирант по османска история в Института за история към БАН (1955 – 1958). През 1958 г. защитава дисертация „Феодалната рента в Османската империя, XV–XVI век“ за научна степен кандидат на историческите науки[1].

Младши научен сътрудник в Института по история при БАН (1958 – 1964), младши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН от основаването му (1964 – 1965), старши научен сътрудник II степен в Института по балканистика (1965 – 1979) и в Института за литература при БАН (1979 – 1980), старши научен сътрудник I степен в Института за литература (1980 – 1991), в Института по демография (1991 – 1992) и в Института по история при БАН (1992 – 1993).

В. Мутафчиева е доктор на историческите науки[2] след защита на дисертацията „Кърджалийско време“ (1978 г.).

Обществени ангажименти

[редактиране | редактиране на кода]

Основателка и директорка на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 – 1980). Директорка на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982). Вера Мутафчиева е заместник-председателка на БАН (1993 – 1996), председателка на Агенцията за българите в чужбина (1997 – 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд „13 века България“ (1998 – 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 – 2005).

Член е на Съюза на българските писатели (СБП) (януари 1968 – 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 – 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

Агент към 6-о управление на ДС

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юни 2008 г. името на Вера Мутафчиева излиза в документ на Комисията по досиетата, оповестяващ лицата с установена принадлежност към службите. Мутафчиева е проверявана в качеството на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997 – 98 г.[3]

Според изнесените данни Вера Мутафчиева е вербувана на 1 август 1969 г., а на 23 септември 1969 г. е регистрирана като агент на I отдел на VI управление на Комитета за държавна сигурност с псевдоним „Атанас“. Личното и работното ѝ дела към 24 януари 1990 г. възлизат на 4 тома.[4]

Умира след кратко, но тежко боледуване на 9 юни 2009 г. в София. Прахът ѝ е разпилян в Егейско море на 13 юли 2009 г.[5]

Творчество и научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Нейни са фразите:

Българи няма, има разни българи.

Българите сме имали гражданско общество само по турско време.

Човекът разбира само от бой, от беди всякакви, а не от уроци. [6]

Творческият път на Вера Мутафчиева започва от 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха.

Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“ (1997), „Семейна сага“ (2000), трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година. Авторка е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски „Процесът“, която не е била поставяна. Сценаристка е на най-гледания филм в българската история – суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“.

Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите „Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (преведена в САЩ и Гърция), „Към статута на тимарите през XVII–XVIII в.“ – в съавторство (издадена на френски: "Sur l'état des timars des XVIle – XVIIIe "), „Вакъфът – един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV–XVII в.“ (издадена на френски: „Le vakif – un aspect de la structure socio-économique de l'Empire ottoman, XVe-XVIIе s.)“, „Кърджалийско време“ (издадена на френски в Турция), „Османска социално-икономическа история“, и пр. С частта „България под османска власт“ Мутафчиева допълва известната „История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)“ на Петър Мутафчиев. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на български на стари европейски пътеписи за България (XV в. – Ханс Шилтбергер и Бертрандон де ла Брокиер; XVI в. – Ханс Дерншвам); първият антропологически подбор на документи „Румелийски делници и празници през XVIII в.“; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след 9.9.1944 г. – „Съдът над историците. Българската историческа наука – документи и дискусии (1944 -1950)“. Авторка е на главите, посветени на османското владичество в „История на България (681 – 1944)“ (останалите автори са Иван Божилов, Константин Косев, Андрей Пантев и Стойчо Грънчаров) и в учебници по история за 5-и и за 11-и клас.

Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научнопопулярните книги „Ранни въстания“, „Да се знае…“, „Повест за доброто и злото“, „Габрово“, „Голямата борба“ и „Кърджалийско време“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.

Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева и участието ѝ в ръководения от доц. Веселин Методиев изследователски и образователен проект „Българското общество през втората половина на ХХ век“, включен в програмата на департамент „История“ на Нов български университет (НБУ). Тя ръководи интервюиращ екип от журналисти и учени, като през 2005 и 2006 г. издава два тома „Историята населена с хора“ [7] с общо 110 интервюта на наши съвременници.

През 2002 г. Вера Мутафчиева дарява на Нов български университет архива на своя баща проф. Петър Мутафчиев[8].

Класифицирано хронологично библиографско описание на научната продукция и художествените творби на Вера Мутафчиева, на преводите им, както и на отзиви за тях, може да се намери в официалния ѝ сайт.[9]

Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Някои от по-известните ѝ художествени произведения са:

  • „Летопис на смутното време“ (1965 – 1966)
  • „Случаят Джем“ (1967)
  • „Последните Шишмановци“ (1969)
  • „Процесът 1873“ (1972)
  • „Рицарят“ (1970)
  • „Белот на две ръце“ (1973)
  • „Повест с двойно дъно“ (1974)
  • „Книга за Софроний“ (1978)
  • дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)
  • „Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)
  • „Предречено от Пагане“ (1980)
  • „Бомбите“ (1985)
  • „Съединението прави силата“ (1985)
  • „Аз, Анна Комнина“ (1991)
Сборници с есета
  • „И Клио е муза“ (1969)
  • „Белия свят“ (1987)
  • „Реакции“ (1995)
  • „И страшно е, майко, и весело“ (1997)
  • „Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)
  • „Навиканите Балкани“ (2001)
  • „Засега“ (2008)
Мемоари
  • „Разгадавайки баща си“ (1997)
  • „Семейна сага“ (2000)
  • „Бивалици“, кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003)
  • „Не/Бивалици“ (2005)
За нея

Вера Мутафчиева получава редица награди, сред които:

Почетни степени и звания

[редактиране | редактиране на кода]

Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“ (1999) и на Нов български университет[13] (2000). Почетен член на БАН (1999). На 5 юли 2004 г. е избрана за член от събранието на академиците на Българската академия на науките.

На Вера Мутафчиева е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

  1. Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 – до 5 февруари 2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 21 юни 2011 г.
  2. Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 – до 5 февруари 2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 21 юни 2011 г.
  3. Вера Мутафчиева – агент на ДС, News.bg, 10 юни 2008 г., посетен на 15 юни 2016 г.
  4. Решение № 37/10 юни 2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, стр. 11, посетен на 21 юни 2011 г.
  5. Маркова, Генка. Прахът на Вера Мутафчиева бе пръснат в Егейско море. // 24chasa.bg, публикуван на 24 юли 2009 г., посетен на 21 юни 2011 г.
  6. „Проф. Вера Мутафчиева: Българи няма, има разни българи“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 12 ноември 2005 г.
  7. Историята, населена с хора Архив на оригинала от 2018-03-20 в Wayback Machine., сайт на НБУ, публикувано на 30 януари 2006 г.
  8. В. Мутафчиева в НБУ // Вера Мутафчиева – Официален мемориален уебсайт. Архивиран от оригинала на 2017-06-02. Посетен на 6 октомври 2019.
  9. Мария Гарева. ВЕРА МУТАФЧИЕВА Биобиблиография (Избрано)
  10. „Известни са наградените с по $2000 от Джон Паница“, в. „Капитал“, 22 май 1995 г.
  11. „Дискът за Смирненски с награда за електронно издаване и нови технологии“, Vesti.bg, 17 юни 2002.
  12. Вера Мутафчиева – лауреат на Вазова награда 2005 Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine., сайт на община Сопот.
  13. Профил на проф. Вера Мутафчиева като почетен доктор на НБУ, сайт на Нов български университет.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за