Веригата (синджир) представлява поредица от звена (халки или метални пластини), свързани помежду си чрез взаимно преплитане, пресоване или занитване.[1] Най-често са изработени от метал.
Различните видове вериги имат различна структура и предназначение. Най-големите вериги се употребяват за окачване на корабни котви и тежат до десетки тонове. Най-малките се използват като украшения и обикновено се изработват от ценни метали.
Използват се в т.нар. верижни предавки, които представляват зъбни колела закрепени неподвижно на валове, като движението от единия вал се предава на другия посредством безкрайна гъвкава връзка – задвижваща верига. Работят при големи скорости – до около 25 m/s. Според конструкцията си задвижващите вериги биват:
Те са работен инструмент на преносими верижни триони, мобилни или стационарни верижни установки и се задвижват от тях. Служат за рязане на различни видове материали: дърво, пластмаса, бетон. По конструкция наподобяват зъбните вериги, но освен зъбен профил за предаване на движението, някои от звената имат режещ зъб, посредством който се осъществява рязането. Геометрията му и материалът, от който е изработен зъбът, обуславят неговото приложение (вида материал, който може да бъде разрязан с всяка една режеща верига).
Използват се в различни видове подемни механизми и машини за окачване и вдигане на товари: макари, лебедки, телфери, кранове. Работят при малки скорости 0,25 до 0,5 m/s.
Намират приложение в елеватори, транспортьори и други транспортни съоръжения. Използват се при работни скорости до 1 m/s.