Вето (на латински: Veto) е регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение. Понятието се използва за първи път в народното събрание на Древен Рим, за означаване на правото на римски магистрат да се противопостави на разпоредбата или решението на друг магистрат.
При отлагателното вето, след обсъждане на президентските мотиви, след подновяване на дискусията върху закона или оспорените части от него и след новото му приемане (независимо от това, дали в първоначалния вариант, дали при частично отчитане на възраженията на президента или при пълно съобразяване с тях) държавният глава вече не може да откаже публикуването.
Чл. 101 от Конституцията на Република България регламентира възможността в конституционноопределения за тази цел 15-дневен срок президентът да върне в парламента мотивирано за повторно обсъждане и гласуване приет закон или част от него. Конституцията решава няколко принципни въпроса на упражняването и разглеждането на президентското вето, свързани с правомощията както на президента, така и на Народното събрание.
Според Конституцията на България президентът има правомощия за налагане на т.нар. отлагателно вето върху законодателната дейност на Народното събрание (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане).
В Съвета за сигурност на ООН постоянните членове (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция) имат „право на вето“ – ако някоя от тях не се съгласи и откаже да подпише проекторешение на Съвета, то не се приема.