Виза (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Виза.

---

Виза Vize
Виза 41.573611, 27.765278 Виза
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Надм. височина	186 m
Население	11 908 души (2009)
Официален сайт	www.komurkoy.com
Виза в Общомедия

Виза (на турски: Vize, Визе, на гръцки: Βιζύη, Визии) е град в Източна Тракия, Турция, център на околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели). Градът има 11 908 жители.^[1]

География

Виза е разположен на 180 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината Странджа. От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечен на 50 километра в югоизточна посока.

История

Антична история

През 5 век пр. Хр. градът се споменава за пръв път с имената Бузас и Бизия в сведенията за създаденото тракийско Одриско царство. По-късно, вече през Елинистическата епоха, градът е споменат със същото име. Град Бизия е столица на Одриското царство от около 12 пр.н.е. до падането му под римска власт в 45 г. през периода на управление на династията на Сапеите. Там по времето на Реметалк II е построен голям дворец, в който е живял владетелят и през 2001 г. при разкопки от турски археолози е открита малка част от руините му.^[2] По-късно, през римския период в Бизия живеят жители от различен произход, които са основно траки и техни аристократи, което е засвидетелствано в изворите на римските хронисти и гърци, преселили се още в елинистическия период. Първите данни за християнството тук са от 2 – 4 век, когато в града имало и мъченици. След 313 г., когато християнството вече е равноправна религия в Римската империя, в Бизия са изградени няколко главни църкви и градът е изпълнявал ролята на митрополия и през следващите векове.

Средновековна история

През 395 г. Бизия е съставна част от създадената Източна Римска империя или Византия. През 6 век, когато започват преселванията на славяни на Балканския полуостров, земите на източна Тракия също са заселени от тях. Но Бизия остава встрани от големи преселения и според писмени (главно Прокопий Кесарийски и Теофан), и според археологически данни броят на славянското население в 6 – 8 век там е малък, а броят на запазилото се векове население от траки е голям.^[3] Това обаче не е пречка за асимилирането на тракийското и друго население и последвалата му българизация в следващите векове^[4] чрез вътрешни миграции на вече славянизирано население. През 10 – 14 век населението вече е смесено, като в изворите на византийските хронисти се съобщава и за българи, и за гърци, наричани ромеи.

В края на лятото на 927 г. българският владетел Петър (син на цар Симеон), заедно с вуйчо си Георги Сурсувал, който бил посочен приживе от Симеон за съуправител на младия Петър, навлиза в източна Тракия и опустошава град Виза и други крепости и села по пътя си.

Градът е споменаван във византийските хроники от 11 – 12 век като град населяван от разнородно по етнически състав население.

Бизия пада под османска власт през 1388 г., а в следващите векове е основен пътен възел с Цариград.

Съвременна история

В началото 19 век Виза е градче в санджак Родосто на Османската империя, населен от българи и гърци. По-късно, през поредната Руско-турска война (1828-1829) голяма част от българите напускат града и областта и заедно с други българи от одринския санджак се преселват в Бесарабия и Северна Добруджа. В града остават обаче известен брой българи. Градът е стара митрополитска катедра. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Виза (Viza) има 400 домакинства и 350 жители българи и 1750 гърци.^[5]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година във Виза живеят 490 семейства гърци.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Виза е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[7]

Гръцкото население на Виза се изселва след Гръцко-турската война.

Личности

Родени във Виза

• Реметалк III (12 – 44 г.), тракийски одриски цар от сапейската династия^[8]
• Георги Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а велешка дружина^[9]
• Георгиос Визиинос (1849 – 1896), гръцки поет и писател

Бележки

1. Сайт на Кьомюркьой, архив на оригинала от 2 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090202045509/http://www.komurkoy.com/hakkimizda.php, посетен на 11 март 2009 
2. Михайлов, Георги. Траките. 1972.
3. Попов, Димитър. Древна Тракия История и Култура. София, 2009.
4. Ангелов, Димитър. Византия – политическа история. 1994. с. 34, 166.
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62 – 63.
6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.301.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369 и 834.
8. Михайлов, Георги. Траките. София, Военно издателство, 1972.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.