Витебска област

Витебска област
Віцебская вобласць
Знаме
      
Герб
СтранаБеларус
Адм. центърВитебск
Площ40 051 km²
Население1 171 523 души (2019)
29,3 души/km²
Райони21 + 2
ГубернаторНиколай Шерстньов
ISO 3166-2BY-VI
Официален сайтvitebsk-region.gov.by
Витебска област в Общомедия

Витебска област (на беларуски: Ві́цебская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 171 523 души[1] (4-то място по население в Беларус, 12,36% от нейното население). Административен център град Витебск. Разстояние от Минск до Витебск 300 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

От всичките 19 града на Витебска област 11 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

  • 861 г. – Полоцк (първи сведения в летописните източници под имената Полотеск или Полотск)
  • 974 г. – Витебск (първи исторически сведения за града)
  • 15 век – Браслав (вторично преобразуван в град през 1940 г.)
  • 1772 г. – Орша (първи исторически сведения от 1067 г.) и Городок
  • 1773 г. – Дубровно
  • 1777 г. – Дриса (вторично преобразуван в град през 1938 г., от 1962 г. Верхнедвинск) и Сенно
  • 1795 г. – Дисна и Докшици (вторично признати за градове през 1940 г.)
  • 1802 г. – Лепел

Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1940 до 1972 г. Витебска област е образувана на 15 януари 1938 г., след което има малки промени в границите ѝ.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Витебска област заема в северната и североизточната част на Беларус. На запад граничи с Литва, на северозапад – с Латвия, на север и изток – с Псковска и Смоленска област на Русия, на юг – с Могильовска и Минска област и на югозапад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 40 051 km² (2-ро място по големина в Беларус, 19,29% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 120 km.[2]

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 250 m. Хълмистите равнини и низини заемат около 3/4 от територията на областта, като най-значителни се явяват Полоцката низина на север, Верхнеберезинската на югозапад, Чашникската – по долината на река Ула (ляв приток на Северна Двина) и Суражката на североизток. По периферията на областта са разпространени ниски моренни възвишения и моренни валове: Городокско (259 m, на североизток), Оршанско (262 m, на ютоизток), Витебско (296 m, на изток, 55°09′44″ с. ш. 30°47′21″ и. д. / 55.162222° с. ш. 30.789167° и. д.), на 3 km северно от село Валешковичи в Лиозновски район) и др.[2]

Климатът е умерено континентален с много по-ясно изразена континенталнист, в сравнение с южните райони на Беларус. Средна януарска температура -7,5 °C, а средна юлска 17,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 177 – 185 денонощия.[2]

Територията на Витебска област попада в три водосборни басейна. Около 2/3 от областта е заета от водосборния басейн на река Западна Двина, която протича почти през средата на областта от изток на запад с част от средното си течение. Нейните основни притоци са: леви – Каспля, Лучеса, Ула, Ушача, Дисна; десни – Усвяча, Обол, Полота, Дриса. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Днепър, която протича в югоизточната част на областта с част от горното си течение и с притоците си Оршица, Адров и най-горното течение на река Березина. Крайните югозападни части попадат във водосборния басейн на река Неман, по-конкретно на десния ѝ приток Вилия. Основно транспортно значение има река Западна Двина. По количеството си на езерата (над 2000) Витебска област заема първо място в Беларус (т.н. „Беларуско поезерие“). Най-големите езера са: Освейско, Дривяти, Снуди, Дрисвяти (по границата с Литва) и др. По-голямата част от езерата са с ледников произход, а водите им се използват за риболов и битово водонабдяване.[2]

Витебска област е разположена в подзоната на смесените гори. Почвите са предимно ливадно-подзолисти (най-плодородни на югоизток). Низините и пониженията между възвишенията са заети от ливадно-глинести и торфено-блатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Горите заемат 33,4% от територията на областта, като преобладават иглолистните породи (68%), а от широколистните най-разпространени са бреза, елша и осика. Най-големите борово-смърчови гори са съсредоточени в северната част на Полоцката низина и в горните басейни на реките Березина и Вилия, а на североизток значителни площи са заети от ливади (12%) и блата (8%). Животинският свят е представен от заек, вълк, лисица, белка, кафява мечка, лос, рис, язовец, хермелин, норка, речен бобър, енотоовидно куче, а птичият – от тетерев, дива патица, сива гъска и др. Реките и огромното количество езера са богати на различни видове риби.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Витебска област област е наброявало 1 171 523 души (12,36% от населението на Беларус). Гъстота 29,25 души/km². Градско население 77,4%. Етнически състав: беларуси 85,14%, руснаци 10,08%, украинци 1,18%, поляци 0,91% и др.[1]

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Витебска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 19 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 17 града с районно подчинение, 23 селища от градски тип и 3 градски района в град Витебск.[1]

Административно-териториално деление на Витебска област (цифрите на картата отговарят на номерацията в таблицата)
Административно-териториално деление на Витебска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Витебск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Витебск 135 378 459 гр. Витебск 378 459 -
2. Новополоцк 57 106 959 гр. Новополоцк 101 125 118 Боровуха
Административен район
1. Бешенковички 1250 15 187 сгт Бешенковичи 6575 51
2. Браславски 2270 25 153 гр. Браслав 9899 220 Видзи
3. Верхнедвински 2141 20 900 гр. Верхнедвинск 7244 175 Освея
4. Витебски 2738 36 640 гр. Витебск - Сураж, Яновичи
5. Глубокски 1760 36 565 гр. Глубокое 19 115 200 Подсвиле
6. Городокски 2980 22 622 гр. Городок 12 410 30 Езерище
7. Докшицки 2268 22 392 гр. Докшици 6973 200 Бегомъл
8. Дубровенски 1250 13 903 гр. Дубровно 7012 107
9. Лепелски 1822 32 519 гр. Лепел 17 846 115
10. Лиозненски 1418 14 985 сгт Лиозно 6692 40
11. Миорски 1787 19 619 гр. Миори 7896 190 гр. Дисна
12. Оршански 1708 154 943 гр. Орша 114 135 93 гр. Баран, Болбасово, Копис, Ореховск
13. Полоцки 3179 106 939 гр. Полоцк 84 332 100 Ветрино
14. Поставски 2096 35 152 гр. Постави 19 793 250 Воропаево, Линтупи
15. Россонски 1927 9042 сгт Россони 4798 170
16. Сенненски 1966 20 667 гр. Сенно 7092 102 Богушевск
17. Толочински 1499 24 121 гр. Толочин 9672 124 Коханово
18. Ушачки 1489 12 942 сгт Ушачи 5930 150
19. Чашникски 1481 29 940 гр. Чашники 8757 95 гр. Новолукомъл
20. Шарковщински 1189 14 351 сгт Шарковщина 6148 197
21. Шумилински 1695 17 523 сгт Шумилино 7544 40 Обол

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Витебская область, т. 5, стр. 119 – 121