Виторио Роси
| Виторио Роси Vittorio Giovanni Rossi | |
| писател и журналист | |
 Виторио Роси през 1965 г. | |
| Роден | Виторио Джовани Роси
|
|---|---|
| Починал |
Рим, Италия |
| Националност |  Италия |
| Литература | |
| Награди | Премио Виареджо (1938 г.) за повестта „Океанът“ |
| Виторио Роси в Общомедия | |
Виторио Джовани Роси (на италиански: Vittorio Giovanni Rossi) е италиански писател и журналист [1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 януари 1898 г. в Санта Маргерита Лигуре, Северна Италия. Специален кореспондент на вестник „Кориере дела сера“ и списание „Епока“.
Умира в Рим на 4 януари 1978 г. Погребан в гробището на Санта Маргерита Лигуре.
Музеят на Виторио Роси се намира в красивата вила „Дурацо“ [2] в родния му град.
Неговата повест „Океанът“ (прев. Петър Драгоев) има две издания в България: I от Държавно издателство Варна (1972) и II от издателство „Георги Бакалов“ в библиотека „Океан“ под № 6 (1977).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Le streghe di mare (1930, 2003)
- Tassoni (1931)
- Tropici (1934)
- Via degli spagnoli (1936)
- Oceano (1938, 2001)
Океанът, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1972, 1977), прев. Петър Драгоев - Sabbia (1940)
- La guerra dei marinai (1941)
- Cobra (1941)
- Pelle d'uomo (1943)
- Alga (1945)
- Preludio alla notte (1948)
- Soviet, Garzanti 1952)
- Fauna (1953)
- Il granchio gioca col mare (1957)
- Cristina e lo Spirito Santo (1958)
- Festa delle lanterne (1960)
- La Terra è un'arancia dolce (1961)
- Nudi o vestiti (1963)
- Miserere coi fichi (1963)
- Il silenzio di Cassiopea (1965)
- Però il mare è ancora quello (1966)
- Teschio e tibie (1968)
- L'orso sogna le pere (1971)
- Calme di luglio (1973)
- Il cane abbaia alla luna (1975)
- Maestrale (1976)
- Terra e acqua (1988)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
