Власта Храмостова

Власта Храмостова
Родена
Починала
6 октомври 2019 г. (92 г.)
Актьорска кариера
Активност1950 – 2011

Подпис
Уебсайт
Власта Храмостова в Общомедия

Власта Храмостова (на чешки Vlasta Chramostová) е чешка театрална и филмова актриса. Известна е с ролите си във филмите „Крематорът на мъртвите“ ( Spalovač mrtvol, 1968), „Бялата госпожа“ (Bílá paní, 1965) и „Секела трябва да бъде убит“ (Je třeba zabít Sekalа, 1998). Два пъти е номинирана за наградата Чешкият лъв. Тя участва още в 139 театрални роли и 140 фотосесии.[1] Тя е и една от първите, подписали Харта 77.

Родена е на 17 ноември 1926 г. в гр. Бърно. Власта Храмостова е най-голямото от петте деца на електроинженера Владимир Храмост. Тя израства в село Скрийе (Диковани), Моравия. Селото е разрушено през 1976 г. по време на строителството на атомната електроцентрала Диковани. Нейната леля Блажа Храмостова е директор на училището в Роуховани – село често посещавано от Власта на младини.

Има два брака. Първият ѝ съпруг Бохумил Павлинец е директор на Чехословашкото радио в Бърно. След развода си живее на семейни начала с Конрад Бабрай (1921 – 1991), скулптор от Бърно. С него има един син Конрад (1959 – 1963), който загива при автомобилна катастрофа. През 1971 г. се омъжва за оператора Станислав Милота, с когото живее до смъртта му през февруари 2019 г. През 2007 г. тя и съпругът ѝ играят главните роли в музикалния видеоклип към песента „План“ (Plan) на групата „Крищоф“ (Kryštof). В тази песен се описва връзката между мъж и жена. Тя е написана за приятелката на фронтмена на групата.[2]

От 1941 до 1945 г. Власта учи в Консерваторията в Бърно при професорите Рудолф Валтер и Зденка Графова. През 1945 – 1946 г. работи в Моравския театър в гр Омолоуц.[3] След това играе четири сезона в Националния театър в Бърно (1946 – 1950).[4] През следващите двадесет години (1950 – 1970) тя свързва своята артистична дейност с пражкия театър „Театър на Винохради“ (Divadlo na Vinohrady),[5] където играе редица главни роли, като Мария Стюарт, Анна Каренина, Роксана.[6]

През 1965 год. става Заслужил артист.[7] Дублира редица роли в радиото и телевизията.

През периода 1962 – 1968 г. е член на Комунистическата партия на Чехословакия. Тогава е и сътрудник на Държавна сигурност с кодовото име „Клара“.[8] По собствените ѝ думи „по-добре да си глупав на млади години и да помъдрееш на стари, отколкото обратното“.[9]

Театърът Апартаментът

[редактиране | редактиране на кода]

Когато през 1973 г Власта напуска театъра във Винохради, което се случва в знак на протест срещу уволнението на директора му Ф. Павличек, чешките сцени остават затворени за нея и не ѝ е позволено да играе публично. Тогава тя решава да организира театрални представления в собствения си апартамент. Така възниква бутиковият театър „Апартаментът“. Тогава нейният съпруг операторът Станислав Милота, участва в подготовката и управлението на театъра. Той си сътрудничи с драматурга и режисьор Любош Писториус. В работата на театъра вземат участие и други изолирани от културния живот в страната личности, като драматурзите Павел Кохоут, Франтишек Павличек, актьорът Павел Ландовски, Вацлав Хавел и фолк певецът – композитор Властимил Тржешняк.[10] На някои от представленията са направени и филмови записи. През 1979 г. е направен запис на текстовете на Ярослав Зайферт, прочетени от Власта Храмостова.[11]

През 1988 г. в Италия е заснет филмът Angeli del Potere,[12] който е вдъхновен от съдбата на актрисата Власта Храмостова. Заснет е по пиесата на Павел Кохоут „Мария се бори с ангели“. Главната героиня се играе от актрисата Джитка Франтова. Музиката за филма е написана от композитора Енио Мориконе.[13][14]

През 1991 г. Власта Храмостова става член на драматичния състав на Народения театър в Прага.[15] На 31 декември 2010 г. тя преустановява дейността си в Народния театър. На 17 ноември 2011 г. тя напълно прекратява актьорската си дейност.

Умира на 6 октомври 2019 г. в Прага.

  • През 1998 г. президентът Вацлав Хавел награждава Власта Храмостова с „Ордена на Томаш Гариг Масарик“ III степен за изключителни заслуги към демокрацията и борбата за правата на човека.
  • През същата година, в качеството си на почетен член и основател на „Демократичното движение на Масарик“, тя получава и „Почетния медал на Томаш Гариг Масарик“ за съхраняване на неговото наследство.
  1. Vlasta Chramostová Databáze Divadelního ústavu
  2. Цитат от електронно издание Romantik Krajčo režíruje Vlastu Chramostovou [1]
  3. „Алманах – Moravské divadlo Olomouc 1920 – 2000“. Moravské divadlo Olomouc, 2000 г., стр. 93
  4. „Характери на сцената на Бърно: артисти от Националния, Държавния, Държавния и Националния театър в Бърно III“, стр. 113.
  5. Divadlo na Vinohrady, Прага, 2007, стр. 192, ISBN|978-80-239-9604-3
  6. Kdo je kdo (Кой е кой: Чешки съвременни личности 2005), стр. 237.
  7. Играе във филма „Червено сияние над Кладно“ (1955) [2]
  8. вижте „Нецензуровани новини“, 2000, № 4
  9. Цитат от електронно периодично издание: VITVAR, Jan H. Chramostová: Животът е непобедим драматург: с актриса за самоубийствената откритост, Вацлав Хавел и изкуството да напуснеш [3]
  10. Bytové divadlo Vlasty Chramostové. In Česká divadla: encyklopedie divadelních souborů, s. 20-22.
  11. Ярослав Зайферт: Всички красоти на света, прочетено от Власта Храмостова, 1979. Safran 78, онлайн
  12. Извадки от филма Angeli del Potere на 2F5) ) youtube.com
  13. http://www.maintitles.net/reviews/gli-angeli-del-potere / част от музиката към филма Angels of Power
  14. https://www.youtube.com/watch?v=NT0MbfxXXSc Енио Мориконе: Пражка пролет
  15. Český biografický slovník XX. století I,стр. 557.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vlasta Chramostová в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​