Военна академия „Георги Раковски“

Военна академия „Георги Раковски“
Rakovski National Defence College
42.6903° с. ш. 23.3481° и. д.
Местоположение в България София
Информация
Основан9 май 1912 г.;
преди 112 години (1912-05-09)
Финансиранедържавно
НачалникГенерал-майор Стайко Прокопиев
МестоположениеСофия, България
Сайтrndc.bg
Военна академия „Георги Раковски“ в Общомедия

Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София е първото висше военно училище в България.

Намира се в центъра на столицата, близо до Орлов мост – с централен вход на булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“, подходът от който към главната сграда е продължение на улица „Шипка“.

Военен парад, 1908 г.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1911 г. военния министър генерал-майор Никифор Никифоров внася в Народното събрание законопроект за създаване на военна академия. На 12 декември 1911 г. (стар стил) доклада на военния министър е утвърден от Фердинанд I. Народното събрание гласува законопроекта на 1 март 1912 г., а на 20 април цар Фердинанд I с указ № 26 утвърждава закона за военната академия[1]. Закона се публикува в Държавен вестник на 8 май 1912 г., с което се слага началото на Военната академия. През юни същата година е утвърден и правилника на академия, учебния план и инструкцията за провеждане на конкурсните изпити. Първоначално академията е организирана в управление, три слушателски курса и кавалерийски полуескадрон[2]. Числеността ѝ е 35 души без полуескадрона. Преподавателският състав се състои от щатни и нещатни преподаватели, като първите са с висше военно образование, а вторите са учени от Софийския университет и преподаватели от Военното училище в София. За първоначална сграда на академията служи наета сграда на ъгъла на ул. Сан Стефано и ул. Велико Търново в София. Поради започването на Балканската война (1912 – 1913) академията е открита през 1914 година.[3] През лятото на 1913 г. е назначен и първия ѝ началник полковник от Генералния щаб Асен Пападопов.

Обучението на първия випуск започва на 4 януари 1915 г. в присъствието на цар Фердинанд и началникът на академията полковник Станчев.[4] Академията се състои от два отдела Общ и Интендантски. След 1930 г. се извършва прием на офицери през година, а след 1935 г. е ежегодно. През 1932 г. към академията се открива тримесечен курс за офицери, завършили висши технически училища в чужбина. В периода 1922 – 1944 г. Академията завършва 16 випуска, от които 16 генералщабни и 11 интендантски[5]. В този период са се обучили 521 офицери, от които 10 чужденци. От 1 февруари до 18 септември 1944 г. академията е евакуирана в Ловеч[6], а след 18 септември с. г. отново се завръща в София[3].

С указ № 6 от 5 март 1946 г.[3] и съгласно доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари с. г.[7] е наименувана на видния български възрожденец и революционер Георги Раковски, създал Първата българска легия – предшественица на съвременната Българска армия. През учебната 1949 – 1950 г. редовния курс на обучение става 2-годишен, а задочния тригодишен. От 1956 г. двугодишния курс става тригодишен, което продължава до 1976 г., когато в няколко профила е въведен двегодишен курс на обучение. От 1978 г. всички профили минават на двегодишен курс на обучение. През 1951 г. Военната академия придобива нова структура, която се състои от командване, политически отдел, учебна част, основен и задочен факултет, висш академичен курс, група за контрол, строеви отдел и тил. Три години по-късно са приети и първите четирима докторанти. С указ № 215 от 1952 г. на Президиума на Народно събрание се връчва бойно знаме на Военната академия. В средата на 50-те години Военната академия е слята със съществуващите дотогава Военнотехническа и Военнополитическа академии. Така факултетите ѝ нарастват на 5 – общовойскови, военнополитически, бронетанков, артилерийски и ВВС. Към 1970 г. командно-преподавателския състав на Академията е 300 души, административния и обслужващ персонал 350 души, а слушателите около 800 души[8]. По това време в Академията започват да се обучават специалисти от Йемен, Куба, СССР и Виетнам. През 1978 г. е приет нов правилник на Школата за подготовка на кадри към Разузнавателното управление на българската армия (ШПК-РУ) и тя получава статут на Специален факултет по стратегическо разузнаване към Академията[9]. Факултетът е разположен в Банкя и се състои от три цикли (катедри) „Специална и военна подготовка“, „Езикова подготовка“ и „Оперативна техника“. Началникът на факултета е приравнен към ранг на командир на дивизия. Към факултета се приемат и докторанти, като до 1991 г. са защитени над 10 дисертации свързани с разузнавателна дейност[10]. След промяната на комунистическия режим през 1989 г. Военнополитическия факултет е закрит през 1990 г. Започват да се създават контакти с военно-научни структури на НАТО. В организационен план Военната академия се свива от 4 факултета през 1989 г. до 2 през 1994 г. (Оперативно-тактически и Следдипломна квалификация). През 1993 г. двегодишния курс на обучения е направен на тригодишен до 1995, а след това на година и половина. Съгласно план 2004 г. от 23 април 2003 г. във Военната академия се утвърждава нова структура, която се състои от управление, два факултета, департамент, институт, пет отдела и една служба. Численият състав по това време е 102 офицери, 17 сержанти, 197 граждански лица[11].

Иконостасът на храма „Свети Архангели“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови[12].

Структура

[редактиране | редактиране на кода]
Командване
  • началник – Генерал-майор Тодор Дочев
  • заместник-началник по администрацията и логистиката – полк. Емил Янев
  • заместник-началник по учебната и научната част – полк. доц. д-р Димитър Ташков
Звена
  • Факултет „Национална сигурност и отбрана“, декан – полк. доц. д-р Георги Димов
  • Факултет „Командно-щабен“, декан – полк. доц. д-р Емил Енев
  • Институт за перспективни изследвания за отбраната, директор – проф. Митко Стойков
  • Департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“, директор – полковник доц. д-р Петко Димов

Наименования

[редактиране | редактиране на кода]
  • Военна академия (1914 – 1922)
  • Преподавателски курс (1922 – 1938)
  • Военна академия (1938 – 5 март 1946)
  • Военна академия „Георги Раковски“ (от 5 март 1946)
  • Общовойскова военна академия „Георги Раковски“ (от 1954)

Началници

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Парк

[редактиране | редактиране на кода]

Паркът на Военната академия е достъпен за граждани от 2010 година. Предстои неговото облагородяване, с което се е заело Военното министерство. Интересна е беседката в центъра на парка. В парка е разположена Скулптурна фигура „Лъв“ – каменна статуя на лъв, изработена в Междувоенния период (Карта).[13]

В парка ежегодно през юни се организират оперни представления от Софийската опера и балет.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 8
  2. ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 9
  3. ↑ а б в ДВИА, ф. 1517 (Военна академия), История на фондообразувателя
  4. ↑ Варненски отзив: Независим ежедневен информационен вестник / печ. Добри Тодоров, Петър А. Пейчев, Варна / бр. 1 от 05 януари 1915, стр.3
  5. ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 15
  6. ↑ Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 194.
  7. ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
  8. ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 20
  9. ↑ Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.150
  10. ↑ Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.151
  11. ↑ Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 26
  12. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
  13. ↑ https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata%5Bid%5D=853&Itemid=140

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело“          Портал „България“         Портал „България“