Воластонит
| Воластонит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | CaSiO₃ |
| Класификация на Щрунц | 9.DG.05 |
| Класификация на Дана | 65.2.1.1c |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Воластонит в Общомедия | |
Воластонит е минерал от клас силикати, представляващ природен силикат с химическа формула Ca3(Si3O9).[1][2]
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]Цветът на воластонита е бял със сив или кафяв оттенък. Минерала е химически чист, съдържа незначително количество примеси под формата на окиси манган, желязо и титан. Минералът е наречен така в чест на английския химик Уилям Уоластън. Днес широко се използва в САЩ, Китай, и други страни като заместител на вредния за здравето азбест.[3][4] Докато влакната на азбеста могат да предизвикат рак, то влакната на воластонита не представляват риск за здравето, защото в рамките на няколко дена се разтварят в организма. Воластонитът се използва като добавка-пълнител в пластмасите, в цветната металургия, в производството на гуми, на керамика, производство на спирачни накладки, плъзгащи лагери, при антикорозионни покрития. Влиза в топлоизолационната обшивка на космическия кораб „Буран“.
Люспите на воластонита са бели, твърдостта му по скалата на Моос е 4.5 до 5 и специфичното му тегло е 2.87 до 3.09 и точката на топене около 1540 °C.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Годишното производство на воластонита се оценява на 600 – 1000 хиляди тона.
Може да се произвежда и синтетичен воластанит.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 32.
- ↑ воластонит (wollastonite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Воластонит Wollastonite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 155.
- ↑ Wollastonite Statistics and Information // US Geological Survey. Посетен на 29 април 2024.
- ↑ conference-burgas.com
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Принос към петрографията и минералогията на Рила планина // Периодическо списание на Българската академия на науките - клон Природо-математичен (2). 1912. с. 25. Посетен на 29 април 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 133. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 303-304.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 416-417.
- Костов-Китин, Владислав. Воластонит Wollastonite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 155-156.